Гледала съм разговорите на Чарли Кърк със студентите и картината е наистина отблъскваща. Млади, объркани хора, неспособни да се аргументират, да докажат тезата си, и поради това изключително агресивни, нападателни и груби. Убийството му е кулминация на агресивната безпомощност на неумението да приемеш, че съществува друга гледна точка.
Докато в едно общество, базирано на правила, агресията бива контролирана както отвън, така и отвърте (самоконтролът), то в измислената западна демокрация, която все повече заприличва на разграден двор, съществува само и единствено безпределната свободия. И то ако си от правилната страна на демокрацията.
Убийството на украинското момиче в автобуса от чернокожия с психички проблеми мъж е само едно от малкото проявления на разпасаността, която съпътства тази свободия. Ако бе убито чернокожо момиче от бял мъж, вярвайте, сега Америка щеше да гори. Но така е като не си случил на цвят на кожата… И в същото време за убиецът, както и за жертвата, са отворени фондове за събиране на финансови средства и чернокожият убиец е събрал многократно повече от жертвата. Какво повече има да говорим?
Тикток е осеян с ликуващи коментари за смъртта на Чарли Кърк. Живеем в свят, който се радва на смъртта, само защото е на човек, който не мисли като теб. Но тази агресия никак не е скрита само зад дулото на пистолета или острието на ножа. Огледайте се и ще видите озлобени, нещастни и неумели да се контролират хора, които сеят обиди, тъпчат, унижават всеки, който не мисли като тях. Само въпрос на време е да започнем да се избиваме като кучета. Все пак си внесохме западна демокрация!
Една госпожа тъкмо ми беше написала, че много се забавлява да чете всичките коментари под един мой пост, в който маса хора са се юрнали да ме обиждат. Така си пиела сутрешното кафе. Забавляваме се върху опита за унижение и обида на друг човек. Радваме се, за убийството на инакомислещ. Сред нас се разхождат убийци с психични заболявания, които само поради цвета на кожата си или пола и сексуалната си ориентация, предстои да бъдат издигнати за светци. Млади агресивни момчета прашат по улиците все едно притежавт света. Децата ни мрат по улиците, биват набивани в двора на училищата си или в махалите от локалите.
Агресията е тук и е въпрос на време да попадне в ръцете на откачалка, която не й е достатъчна словестната й проява. А когато е превърнем в норма, тя ще започне да власттва над нас.
Персефона Коре
