Проектът на закон „за споделеното родителство“ е едно недоносче, написано от некомпетентни олигофрени и социопати, които си гонят своя лична цел и пет пари не дават за останалите. Комплексари с комплекс на Господ, които си мислят, че като си оправят техния проблем и ще спасят целия свят. Точно така – те не само не осъзнават какви вреди ще нанесат на хората, ами и се гордеят с това, и си вярват, че изпълняват някаква мисия.
Така например вътре е записано, че вече ще се иска съгласието и на двамата родители за всяка една НЕСПЕШНА МЕДИЦИНСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ.
Първо, такова понятие в като „медицинска интервенция“ в закона за здравето и българското право няма. Има „медицинска дейност“, а това включва всяко едно нещо – от диагностиката, преписването и приема на лекарства, до операциите. И така, понеже е писано некомпетентно и неточно, не става ясно какво точно влиза в обхвата на закона. Да ти оправят кариес медицинска интервенция ли е? Би трябвало – зъболекар бърка в устата ти, пили от твоите тъкани, поставя нови. А да ти зашият раната интервенция ли е? Би трябвало – ще те бодат с игли, да ти поставят конци, после да ги махат. А една рентгенова снимка и нейното облъчване интервенция ли е? Според мен е интервенция. И по този закон ако единият родител е някъде в командировка в чужбина, а детето си навехне крака или го заболи зъб, ще трябва да изчакате другият родител да се върне от чужбина, за да даде своето информирано съгласие. Понеже зъбоболът или счупеният крак не е СПЕШНО състояние.
За разлика от понятието „медицинска интервенция“, българското законодателство ясно прави разлика между „спешната“ и „неотложната“ медицинска помощ. И едно състояние изисква спешна помощ тогава, когато то представлява непосредствен риск за живота на пациента или необратими морфологични увреждания на ЖИЗНЕНИ органи.
И ако сте дете, което страда от някакъв страшен зъбобол, съжалявам, но ще трябва да изчакате тате да се върне от чужбина или да дойде от другия край на България, за даде информирано съгласие за тази „неспешна медицинска интервенция“, която ще сложи край на страданието ви. До тогава чичко доктор може да предпише само обезболяващи. Ама чакайте, не съм сигурен дали и дадеш обезболяващи лекарства, които влияят на цялата нервна система, не попада в обхвата на „неспешна медицинска интервенция“, така че може да се окаже, че и на това няма да има право детето.
И ако двамата родители примерно нямат съгласие при кой доктор да отиде детето, то ще трябва да си стои със зъбобола, докато не мине дело и със съдебно решение съдът да определи къде да се лекува.
И този „закон“, тази мозъчна диария, ще важи за абсолютно всички деца – без значение дали родителите им живеят заедно, разделено, с брак или без брак. И тия хора идват на профила ми и ме нападат и ме наричат „некомпетентен“. Да ви сера на компетентността и да ви пикам! Макар, че вие не сте виновни. Виновни са продажните депутати, които го внесоха това и го гласуваха на първо четене.
Друго нещо, което направи впечатление, е че ще се иска съгласието и на двамата родители по всички въпроси относно вероизповеданието на децата. И се чудя аз това как си го представят да стане на практика?
Примерно на всяка църква на входа да сложим един стражар, който да събира декларации за информирано съгласие за всяко едно дете? На всяка джамия, на всеки един религиозен паметник? Как смятат да изискат информирано съгласие ако детето реши да се помоли на Бог? Което, между другото, според ПР-ката на въпросната група социопати било „психотично състояние“ – да се молиш. Която май се явява клиничен психолог. Интересно ми е в кой университет го учат това. Понеже за такива думи в Европа, публично изречени, рязко ще спреш да бъдеш психолог.
Но това, приятели, са белите кахъри, дето се вика. Време е да обърнем внимание и на слонът в стаята – според проектозакона ако двамата родители се разведат (или пък изобщо не са се женили), детето трябва да ЖИВЕЕ минимум 127 дни (една трета от годината) при единия родител.
Всъщност, то има презумпция за споделено родителство – т.е. по принцип трябва да са 50/50 и всеки да си ходи с хронометър. Аз не знам как ще ги доказват тези неща, за всяко предаване на детето ще трябва да се прави приемно-предавателен протокол при нотариус ли .. нямам представа какво се е въртяло в кенефа, от който е излязла тази мозъчна диария. Но представете си как имате например едно извънбрачно дете от двама души, които дори не живеят заедно. И по закон това дете трябва да живее наравно и при двамата. Докато единия не докаже в съда, че трябва да спечели попечилството.. ако такова нещо изобщо съществува повече.
Т.е. дори да докажете в съда, че другият не е особено надежден родител, то детето пак ще трябва да ЖИВЕЕ през 1/3 от годината при него. И тук вие, ако сте нормален човек, сигурно си мислите „е да де, ама това няма как да става в кърмаческа възраст примерно, или ако двамата родители живеят на много далечни разстояния или са в постоянни конфликти – това няма да е добре за детето“.
Ха-ха! Наивници! Ама вие наистина ли си мислите, че този законопроект е писан за децата?!
Не само, че такива изключения не са предвидени, а напротив – в специална алинея в закона е предвидено, че точно тези неща сами по себе си НЕ СА ОСНОВАНИЕ ЗА ОБОРВАНЕ НА ПРЕЗУМПЦИЯТА!!!!!!!! Т.е. в тия ситуации детето ще е 50/50 при двамата си родители и кърмачето ще бъде отделяно от кърмачката всеки ден през половината време или през половината време ще е на кърма и ще спи при майка си, а през другото време – ще спи при баща си и ще яде Хумана.
Хайде докажете ми, че това не е писано от психичноболен, който и пет пари не дава за децата? Ще има ли смелостта човекът, който ги е писал тия глупости, да излезе с името си и да мине една НЕЗАВИСИМА психологична и психиатрична ескпертиза?
Кой нормален човек може изрично да впише, че „ранната детска възраст и неразбирателство между родителите не е основание за оборване на презумпцията за споделено родителство“. Кой нормален човек може изобщо да цепи минутата на две и да брои наравно дните, в които детето е на училище или часовете, в което спи и се къпе и яде, с уикендите и времето за почивки, развлечения и пълноценно семейно време? КОЙ?! Никой!
И при този закон какво значение има изобщо бракът и разводът от тук нататък? Може ли човек изобщо повече да се разведе? Може ли ако осъзнае, че живее с психичноболен нарцисист и психопат, опасен за психиката на близките си, да спаси себе си и детето си от този човек? Не може, дори да се разведеш оставаш свързан с този човек и трябва да живееш с него под хронометър.
Според законопроекта дори не можеш да отидеш да живееш на повече от 100 километра откъдето си бил, без да му искаш разрешение. Което пак е написано малоумно, защото на практика можеш всеки ден да се местиш с по 99 километра и така до края на месеца да си на другия край на Европа. Но той толкова си може авторът на тази адска антиутопия. На този рай за психопатите насилници, които тормозят и съсипват животите на бившите си. Които ги преследват и шантажират за дълги години наред. За които има писани книги, филми и какво ли не – защото са толкова травмиращи и толкова въздействащи.
Този закон излиза директно от сценарий на психотрилър.
И тук някой ще каже „ЛЪЖЕШ, ВЕ, МАТЕЕВ! В ЗАКОНА ИМА ПРЕДВИДЕНИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ! ТОВА НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! ПР-КАТА КАЗА ВИНАГИ ДА ПОВТАРЯМ, ЧЕ НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО“. Точно така, бот такъв, повтаряй като латерна каквото си заучил. Прав си, има изключение – и то е същото като с „медицинската интервенция“. Според проектозакона изключение от тези 127 дни има само тогава, когато единият родител „не застрашава живота и здравето на детето“.
Това им е начинът на мислене на тия хора – „ако детето няма да умре, то няма проблеми“. Ще търпи! Ще търпи болка, зъбобол, караници, разнасяне из цяла България и Европа. Ще търпи всяка секунда да му е под хронометър и да се пише в протоколи при нотариуси бази данни. Ще търпи да ходи в съда да свидетелства кога при кой колко време е било, защото от това ще зависи и издръжката. Кво ти пука, ве, Матеев – нали няма да умре това дете? Нищо му няма, нали? Като ония, дето защитават учителите, които бият децата в училищата и в детските градини. „И нас ни биеха едно време и станахме хора, нали?“. Да, да … всички виждаме какви хора станахте и какво общество съградихте.
Както ви виждаме и проектозакона. Целият, ама целият – от горе до долу – вещае само ад! Толкова неща изписах, а съм засегнал само две алинеи. А има още и още.
Но нека просто разгледаме един реален пример:
Представете си за миг едно дете, което е жертва на блудствени действия от баща си. Действия, които обаче не са застрашили реално живота и здравето на детето. И този човек са го хванали, и е осъден хем по ЗЗДН, хем по Наказателния кодекс. И му дават присъда от да кажем 10 години, която той си излежава. От тия 10 години лежи обаче само 7, защото е пазил добро поведение в затвора, работил е и е помагал да се чисти затвора. И да кажем те са го прибрали когато детето е било на 7 и когато той излиза детето е на 14. Трябва ли според този закон, след като извергът не представлява заплаха за живота и здравето на детето, детето да ходи да ЖИВЕЕ при него за по 10 дни всеки месец?!?!?!
Или хайде, да не взимаме чак толкова фрапиращ пример. Нека кажем, че този човек си пошляпва детето. Лекичко – без риск за здравето му, но затова пък всеки ден. Или пък го кара да прави някакви неприятни неща. Да, това е в компетенциите на Закона за защита от домашно насилие. Но там мерките са за 2 години. И като изтекат двете години – това дете трябва да ходи пак да живее с него по 127 дни в годината. Докато не се подаде нов сигнал и така за още 2 години. И след две години пак и така нататък… И докога така? Докато детето си сложи край на живота ли?
Но защо изобщо да говорим за домашно насилие? Какво правим ако единият родител просто всеки ден пие по половин литър концентрат или шмърка пико пред очите на детето си, но без да му разрешава да опитва. Буквално по никакъв начин не застрашава здравето и живота на детето си, просто съсипва своя собствен пред очите му и го отглежда в такава среда. Трябва ли детето да живее 127 дни в годината в тази среда?
Жалко е, много е жалко, че точно такива хора се захванали с тази кауза. Защото в момента статуквото е наистина неприемливо и в системата наистина има много пробойни. И наистина нищо не пречи на всяка една майка „да си събере багажа и да си вземе децата“ и да отчужди всеки един баща. Както и обратното. И наистина това води до много страдания и не е справедливо по никакъв начин. И наистина за тези неща трябва да се говори, трябва да се намери и решение. Но това, което се предлага в момента, е по-голямо зло. Много по-голямо зло от това, което е в момента.
Още повече, предложеният законопроект по никакъв начин не засяга основните проблеми, които са в момента – не запушва пробойните в Закона за защита от домашно насилие, където по един най-елементарен донос вие спирате да си виждате децата.
Нещо повече – измежду инфлуенсърите, които защитават предложения законопроект, присъстват и такива като адв. Йорданка Бекирска, която върло защитаваше Истанбулската конвенция, която предвиждаше такъв донос да може да се пуска от всеки човек – дори и такива извън семейството и домакинството и разни НПО-та да водят наказателни производства срещу хора, за които са чули от някой, че евентуално били направили нещо.
И още повече – Йорданка Бекирска защитаваше и недоносчетата на ППДБ и ГЕРБ, според които същите тия НПО-та трябваше да могат да водят съдебни дела срещу родителите от името на 3-годишните им все още невербални деца. Такива хора с такива идеи се навъртат около този законопроект.
Защо? Защото този законопроект идва от ада и води към ада. Адът на съдебните спорове, на адвокатските хонорари, на ходенето по мъките, наречени „социални услуги“. Услуги, за които се плаща дебело от бюджета. На ей такива НПО-та. Това е всичко. Пет пари не дават за децата, пет пари не дават и за бащите. Всяка жертва носи пари и всеки донос носи бонус.
По същия начин този законопроект по никакъв начин не засяга и огромните проблеми с работещите в Закрила на детето, които ще бъдат компетентни при разрешаването на всички тия спорове. Система, която от дълги години е обвинявана в най-гнусната корупция. Система, която в момента бездейства и при влезли съдебни решения въпросните бащи пак не могат да си видят децата.
И питам аз – по какъв начин промяна на закона ще реши проблемите в системата по неговото правоприлагане, като тя и в момента не прилага закона? Еми по никакъв. Просто ще има още дела. Още хонорари за адвокатите. Още социални услуги за НПО-тата.
Българи, ако сме отговорни пред децата и внуците си, не можем да го позволим това! Защото ако това влезе, внуците ни ще ги е страх да раждат деца! А не малка част от младите и сега ги е страх.
Георги Матеев
afera.bg