Часът е 22:05. На площада на село Гложене, Тетевенска околия, група роми вилнеят и са пуснали музика, която кънти и ехти от Гложенския манастир до Вежен.
Брутални и цинични, тия орди очевидно се чувстват недосегаеми и не им пука за нищо.
Този, от чиято кола се изливаше „музика“ – подобно реване на излитащ самолет, заяви, че не му пука и че до единайсет часа може да прави каквото си иска.
По същия начин, по който кучетата извън село преди няколко дни ме наобиколиха, по същия начин ме наобиколиха тази вечер гложенските жители от съответния етнос.
Опитах се да им обясня, че съм писател, че съм журналист, че баща ми е бил кмет на селото и че не може така.
Нищо, абсолютно нищо не ги спира и не им пука.
Няма ли власт в тая община, няма ли полиция, няма ли кметове в Тетевен и Гложене? Само аз ли чувам и виждам какво се случва?
Уважаеми господин министър на МВР, язък ви за дипломацията и за къдравата коса, но не можете елементарен ред да въведете.
Озверели екземпляри ще ни избият, вие дремете и увеличавате заплати.
Това вече не е моята България, не е моят край и моето село – това е етнически капитулирала страна.
Да ви имам самочувствието на европейци и натовци и да ви имам самочувствието на сменящи лева с евро.
Щом аз мога да бъда подложен на такива унижения, щом от мен не им пука изобщо, представете си какво остава за бедните и беззащитни бабички и старци.
Заврели сте се по канцелариите и резиденциите си и сте ни оставили да се гаврят с нас и да ни мачкат.
Кажете ми бе, хора от Гложене и от Тетевен, само аз ли ги виждам тия работи, само аз ли усещам, че се изтриваме от света? Хора от Гложене, скрийте се още по-дълбоко, запушете си още повече ушите с памук и работата ще се размине. Тя така прави и властта в София.
И да знаете, господин Митов, и да знаете, господин министър-председателю и управляващи господа от ИТН, БСП е ГЕРБ – новото начало ни помита. Утре тия същества ще дойдат пред вашите къщи, ще ви наобиколят и ще започне едно ново начало, което няма да има край.
Знам, че ще бъда обвинен в какво ли не, както и много добре знам, че ни е спукана работата. На нас ни е спукана работата. Но вие – вие сте си я опекли.
P.S. Моля ви, приятели, споделяйте моя вопъл, споделяйте го и го размножавайте. И пишете – пишете ако ви притесняват, ако ви мачкат и притискат до стената такива екземпляри – пишете! Пишете, защото тоя розов облак от успехи и постижения, който ни е обгърнал, трябва да се разсее. Казвам ви, че както е тръгнало, скоро ще трябва да се хващаме за пушките и пистолетите. За да оцелеем, май това ни остава. Дайте да викаме, докато можем, защото после ще е късно.
Макар че аз си знам отсега – тия, които са сега на площада и реват като бесни, имат право – на тяхна страна е законът. А аз просто съм един изгубен глупак.
Николай Милчев