АПИ трябва да създаде звено, което да обработва сигналите, да открива и оценява пътищата с най-висок риск.
Данни на нашия Институт показват, че годишно в 40 на сто от катастрофите със загинали причината е в лошия път. И да – шофьорът е допуснал грешка, но условията на пътя са го довели до тази грешка. От над 480 загинали за 2024 г. само един единствен случай имаме заради алкохол и още един заради дрога. А около 190 души за загубили живота си заради опасни пътища. И сега, когато всички скърбим за 12-годишната Сияна, надявам се, че виждаме състоянието на отсечката от Луковит до Плевен, където загина детето. Това е път, който има изключително много дефицити – обратни завои, неравности, липса на маркировка, липса на обезопасителни системи… Целият път е компрометиран. Давани са десетки сигнали до Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за проблеми, свързани точно с този път, може би и точно с този конкретен участък между селата Радомирци и Телиш. Оттам минават камиони по направлението София-Русе, пращани са сигнали от транспортни фирми, от граждани, давали сме и ние от Института, разбирам, че е имало и от полицията в Плевен. Затова използвам случая да информирам не само вашите читатели, а и самия регионален министър Иван Иванов, че големият проблем на АПИ е, че агенцията получава такъв огромен брой сигнали за нередности по републиканската пътна мрежа, че не е в състояние да реагира на нито един.
Когато ти на ден получаваш повече от 30-40 сигнала, как да се ориентираш към кой участък да се насочиш, за да го обезопасиш. Пари няма, за да се решат дори 1 процент от всички сигнали. Какво да се направи? Ние от Института отдавна настояваме АПИ да създаде звено, което да обработва тези сигнали, да ги приоретизира на база оценка на риска и на тази база да се насочва финансовият ресурс, за да може да се обезопасяват местата с висок риск. Досега, ако ние имахме такава методология, тази отсечка, на която стана катастрофата със Сияна, щеше отдавна да е светнала в червено и от АПИ да се реагирали. Освен това настояваме тази информация да е публична. Това е толкова лесен подход, дори не трябва да се увеличава щатът на АПИ, за да се формира такова звено, там има цяла дирекция "Пътна безопасност".
Ако работят с такъв подход и в тази насока, тогава няма да говорим за оставки, а ще говорим, че има държавна политика и сме съгласни с нея, защото не можем да обезопасим всички райони, а само там, където са най-опасни. И когато стане катастрофа на друго място, което не било оценявано като проблемно, можем да го приемем като случайно събитие и да не търсим отговорност в пътна агенция. Защото няма държава или пътна агенция в никоя страна по света, която да разполага с ресурс да оправи всички проблемни точки по пътищата. Включително и в Швеция, и в Швейцария има дефицит на ресурси.
Богдан Милчев