Разкритата част – стена на кула, се датира към ранновизантийския период – VI век и е непозната до момента за историческата топография на Видин
Екип от видински археолози откриха останки от неизвестно досега фортификационно съоръжение, разположено в близост до крепостния ров на Баба Вида. Разкритата част от стена на кула се датира към ранновизантийския период – VI век и тя е непозната до момента за историческата топография на Видин, обяви днес пред журналисти ръководителят на екипа работил на обекта д-р Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей (РИМ) в дунавския град. Тя уточни, че на обекта е работено в продължение на 20 дни от осемчленен екип, направен е сондаж само на 25 кв. м., останките са разкрити на дълбочина от около 2 метра и са в отлично състояние. Разкопките са финансирани от Община Видин с 15 000 лв. и от РИМ – с 1500 лв.
Ставрева допълни, че независимо че археолозите са успели да разкрият съвсем малко от фортификационното съоръжение, работната хипотеза е, че става въпрос за част от стена на кула, която засега датират към ранновизантийския период – VI век. Тя е категорична, че откриването на тази част от стена на кула е „нещо, което наистина, до момента, не било известно“. Тези археологически разкопки ще дадат в бъдеще много отговори. В момента учените са проследили два различни етапа от строителството на тази стена към крепостния ров. Предстои още много работа, защото сме в самото начало на проучванията, допълни д-р Ставрева. Но в едно са категорични от екипа, че „откритата фортификация не е част от Антична Бонония, строена през III в. и началото на IV в. Затова и към момента строежът на новооткритата част от стена се датира към VI в. или ранновизантийския период, което съответства и на някои писмени извори за укрепването на Видин от тоя период.
Историкът Фионера Филипова, дългогодишен директор на РИМ-Видин и част от екипа, работещ на обекта допълни, че „разкритата масивна част от сграда, стена или кула, може да се окаже и порта – засега не може да се уточни със сигурност. Но е сигурно, че това е един мащабен археологически обект, на който предстои много работа. Още не сме стигнали в дълбочина, за да кажем изцяло и оценим какви са движимите културни ценности, които намираме. Но никой не очакваше, че тук, където е копано за крепостния ров, ще открием условно да я наречен за сега тези останки от кула“.
На обекта архелозите са открили и не малко артефакти. Д-р Ставрева съобщи, че „предвид малката площ и факта, че се работи до охранително съоръжение са открили доста голямо количество керамика от различни периоди. Намерени са османски лули, много железни и оловни предмети, фрагменти от стъклени предмети, гривни, копчета, гюлета, не малко монети“. Според Фионера Филипова монетните находки открити на обекта показват, че през XI в. Видин е бил много важна крепост, която охранява интересите на новите завоеватели от Северозапад. Има доста намерени монети, които още не са проучени, като много от археологическите структури са разрушавани от водата. А налепите върху монетите са големи поради ежегодното наводяване на рова при високи води на река Дунав, което ще затрудни тяхното разчитане и датиране, каза Филипова.
Д-р Ваня Ставрева разказа пред журналисти, как се е стигнало до днешните разкопки в този участък.
През миналата година в рамките на наблюдение при изпълнението на проект за реставрацията и консервацията на крепостните стени около видинския плаж и неговата най-горна тераса, е разкрита зидария. „Наложи се 2024 г., допълни археологът, да направим спасително археологическо проучване и тогава разкрихме една доста масивна кула, която проучихме на три метра в дълбочина. Не бяхме стигнали до основите, но в рамките на спасителното проучване само това можехме да направим. Вече тази кула е почти засипана и няма как да бъде видяна. Но е документирана и ще търсим връзката между нея и това, което проучвахме тази година“.
По думите на Ваня Ставрева и Фионера Филипова обектът и откритите археологически останки предстои в следващите години, да разкрият още неизвестни досега неща за историческата наука и едно ново познание за периода на средновековието във Видин и неговото историческо минало. Към настоящият момент към археолозите стоят повече въпроси за обекта, отколкото отговори. В следващите си проучвания екипът ще търси потвърждение и отговори на известното до днес от стари византийски и турски карти, на които много ясно се вижда, че около крепостта Баба Вида е имало още една крепостна стена на по-голям периметър, и е непълно възможно разкритото съоръжение да е част от нея. Ще се търсят отговори и многото въпроси около етапите на строителството на крепостната отбранителна система „Калето“ около Видин, допълни д-р Ставрева. И по точно дали строителството й е започнало по време на австрийското присъствие във Видин от 1689 г. – 1690 г. и след това е довършено от Османската империя, след като си връща контрола над Видин.
След завършилите археологически проучвания в крепостния ров до Баба Вида предстои да се изпълни теренната консервация по предписание и под ръководството на Калин Тодоров от Регионалния исторически музей в София, който е регистриран консерватор-реставратор, специализирал архитектурна консервация, допълни д-р Ставрева. Реставрацията на движимите културни ценности ще бъде извършена във Видинския музей от реставраторът Екатерина Илиева. Екипът археолози, работили на обекта са категорични, че проучванията трябва да продължат и затова трябва да се инвестират средства, за да се разшири сондажа и през 2026 г. да се разкрие по-голямата част от откритото съоръжение.
Автор: Ирена Данаилова, Труд news, Видин
trud.bg
