Чета възпаленията по повод глупостта на Летящата Белобрадова и искането й за забрана на руския език в училищата, щото е руска пропаганда.
Очевидно това е така налудно и кретенско, и са правилни доводите, че и по соца не се забраняваха ни френски, ни немски, ни английски – даже това бяха най-елитните училища. В моето училище от първи клас се учише руски, от втори – английски.
Но по-очевидно е, че Е. Белобрадова изпълнява вънкашни поръчки, вече изиграни в една Украйна и изобщо пограничните постсъветски държави, където очевидно искат да ни натикат и да ни броят за такива – нали трябва да сме вечнопотънали в хаос, граждански антагонизми, ако може и войни, да сме буфер, който да гъделичка, щипе, наплюнчва Русия, която да е все по-уморена, измъчена от вечновоюващите й граници – така им се иска на поръчителите и т.нар. глобален елит (всъщност западен). Стар трик – ми, не работи, пилета болшевишки.
Ако Русия има вечноповтарящ се исторически феномен е, че тя най-добре се реформира и развива по време на война. Воюващите гранични държави не я отслабват, а я правят по-силна.
Но да се върна на отрядната и опитът й да създава умишлено антагонизми, скандали, тревожност, имитирайки спонтанен и справедлив гняв и върши там депутатската си работа. Че го прави сърцато, това е вярно, все пак нали затова я финансираха ехееее още от онези майдански организирани от вън имитации на протести (които официално вече се знае, че са били вънкашно финансирани, иначе били спонтанни – ммммм), с които трябваше да се легитимират група лумпени като бъдещото демократично и гражданско общество (щото СДС-то вече не вършеше работа, па и се втъка и приседна на Герп), единствено възможно гражданско общество, защото всяко друго беше задушавано – все пак истинско такова не бива да има – нали сме васални. После наляха в Нея стотици, нали трябваше в публичното пространство да изглежда като една обикновена сърцата женица, майка на три деца, която събира парички за дечунки, дрешки, подвързийки, самата тя се увлече да игра премазана от реалния живот, едва събираща двата края, отрудена (тука така се беше изтървала в имитациите, че ме хващаше атавистичен страх да не разсърди боговете с лицемерието и тоз гняв да се изсипе родово – пу, дано не стане) – всичко това се оказа парлама за прикритие на тежкото й финансиране, съответно зависимости от онази фондация и от още няколко. После историята я знаете – стана депутат!
Сега я пуснаха по болшевишки да "коли и беси" – все пак все някой трябва да върши мръсната работа да тика един цял народ към война, ако народът отказва, то поне можем тоталитарно да му забраняваме един ден и да диша – колко му е!
Нали си давате сметка, че живеем в тоталитаризъм, всъщност фашизъм – забранява се цял един език, цял един народ?
Белобрадова, Елисавета, щото се познаваме – спри се, душо, не са хубави тези неща, питай Папата – твоя човек!
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА