БОЙКОТ НА ЗАВЕДЕНИЕТО!!!
Уважаеми плевенчани,
Искам да споделя с вас едно не толкова приятно преживяване в едно не толкова „прекрасно“ заведение в Плевен – „Гаврилото“, кв. Дружба 1.
Решихме с моя близка приятелка и съпруга ми да седнем за трети и вече последен път в заведението „Гаврилото“ в Плевен, кв. Дружба 1. Посещавали сме го и преди – храната е много добра, мястото е спокойно, а цените са приемливи. За съжаление, с това се изчерпва положителното ми мнение.
При предишните две посещения там имаше точно три котки – не тридесет, а само три. Две от тях бяха изключително плашливи и не се доближаваха до хората. Сега разбирам защо. Едното котенце – същото от втората снимка – беше единственото, което прояви доверие, дойде да се погали и да потърси малко храна, без да мяука, а само с мило присъствие около краката ни.
Около половин час по-късно станахме свидетели на шокираща сцена. Възрастна жена от персонала донесе празен бял чувал към двама сервитьори, които стояха на входа на заведението. До тях беше същото бяло котенце. Един от сервитьорите го хвана грубо за врата и го напъха в чувала. Тримата с приятелката ми и съпруга ми останахме в пълен шок. Първоначално си помислихме, че котето е блъснато и искат да го преместят или че някой може би ще го вземе, но когато сервитьорът започна да завързва чувала, смеейки се, стана ясно какво наистина се случва.
За щастие чувалът се скъса отдолу и котето успя да избяга. Всичко това се разигра пред очите на клиенти – нас тримата и още едно семейство, което обаче остана безучастно.
Когато попитах сервитьора защо са сложили котето в чувала и са го завързали, той ме изгледа и отговори: „Ами защото много котки имаме“ (а реално бяха само три). След като му обясних, че това не е начинът да се справят и че животното би загинало в този завързан чувал, той ми отговори, че вече са изпробвали този „вариант“ и възнамерявали да го закарат някъде надалеч.
Като се има предвид, че заведението работи до полунощ, е очевидно, че котето би умряло много преди да бъде „закарано някъде“. Освен това сервитьорът повтори, че това не е първият път, в който постъпват по този начин.
Питам се какво би станало, ако в същата вечер в заведението имаше деца. Какъв урок щеше да бъде даден на тях – че така се „решават проблемите“ с животни? После се чудим защо израстват толкова много хора без съчувствие и емпатия. Отговорът е прост – защото примерът идва именно от възрастните.
Теодора Г.ЗАБЕЛЯЗАНО В ПЛЕВЕН
