"Войната на таралежите" по БНТ. Подарък и наслада!
Чудя се как е възможно да е бил създаден толкова бисерен филм с толкова невероятно естествени и сладки деца – нито едно от тях не рецитира, нито едно от тях не маниерничи, нито едно не се старае да бъде "в образ".
Сценарият на Братя Мормареви и днес е толкова разкошен, но вече няма кой да направи филма така искрено непосредствен и за огромно съжаление – няма ги и децата.
Понякога ми е болезнено как нелепо рецитират текстовете си репортери, колко изкуствено звучат най-младите пишман синоптици и какво изтезание за слуха са всички спортни репортери. Онова естественото, истинското, непосредственото е останало някъде там.
Репликите от филма са гениални не защото са изковани от мъдри слова, а защото са честни и разказват за живота какъвто е.
На родителска среща един баща шепне на друг: "По-твърди цени от тези за училищните забави няма!"
Едно дете обяснява на друго: "От академиците по-прости хора няма!"
Бабата крещи от балкона: "Тенчо, Тенчо, бе! Ела тука веднага, че ако не дойдеш, ше те спукам от бой!"
Деца обсъждат бъдещи действия срещу възрастните: "Абе откъдето и да го погледнеш, все ще ядем бой!"
Класната за предстоящия училищен празник към ученик:
– Питах ли аз кой има акордеон – питах! Ти каза ли ми, че имаш акордеон – каза.
– Е, имам, ама не мога да свиря на него.
– А кой може?
– Леля ми!
– Ми питай леля си дали ще свири на празника.
"Възрастните, като се заядат с децата, все топката гледат да им вземат!"
"Щом той гараж – и аз гараж! Това тука не ти е САЩ – фордове, трабанти, всички сме равни!"
"Ако съдеха за обида на дете, сички възрастни щяха да са по затворите!"
Мисля, че макар днешните деца да не гледат телевизия, да живеят в изцяло друга реалност, родителите, а вече и бабите и дядовците им дължат споделено гледане на този петсериен филм. Той е по-истински от кое да е напудрено писание.
Лияна Панденлиева