Всичко започна в тишината. В онази спокойна, подредена градина, каквато е стената на всеки мислещ човек, където идеите се разхождат бавно, а мислите понякога си почиват на сянка.
Ти си написал нещо. Някаква мисъл, сатира, разрез на абсурда. И изведнъж, от нищото, в коментарите ти се материализира То.
То няма минало. Няма контекст. Не е дошло да води диалог. То е дошло да те унищожи.
Първата му поява не е аргумент, а взрив.
Граната от ad hominem атаки, шрапнели от лични обиди и облак от морално превъзходство. От аватара му блика дигитална пяна. Всяка дума е изкрещяна с главни букви, всяко изречение е надупчено с удивителни. Ти си „лъжец“, „манипулатор“, „платен“, „невежа“.
Твоята сатира не е просто грешна. Тя е ерес. А ти си еретик, който трябва да бъде изгорен на кладата на неговия праведен гняв.
И в този пръв миг разбираш: ти не разговаряш с човек, а със симптом.
Гледах го като ентомолог, загледан в рядка, отровна стоножка.
Умът му не беше ум, а екосистема от три полусмлени пропагандни статии. В центъра на тази екосистема, като слънце в миниатюрна, обречена галактика, блестеше Едната Голяма Истина: "Човечеството е вирус, а светът е пренаселен!".
Всичко останало се въртеше около нея, привлечено от нейната тежка, проста гравитация.
Опитах се да водя диалог. Грешката беше моя.
Все едно да се опитваш да играеш шах с гълъб. Той просто ще събори фигурите, ще се изходи на дъската и ще отлети, гордо разпервайки криле, сякаш е спечелил.
———
Когато първоначалният шок отмине, ти започваш да правиш аутопсия. Опитваш се да разбереш какво е това същество. И откриваш, че то не е плътно. То е кухо. Сглобено е от парчета чужди мисли. То е голем, направен от калта на три пропагандни статии и анимиран от чиста, неразредена злоба.
В главата му няма мозък. Има флашка, на която са записани два-три PDF-а. На единия пише „Свръхнаселение!“, на другия „Изкопаеми горива!“, а на третия – картинка със заглавие „Carbon Tunnel Vision“. Най-голямата, най-космическата ирония е, че То само си носи диагнозата, мислейки я за оръжие.
То не чете твоите аргументи, за да ги разбере. То ги сканира за ключови думи, които да активират един от трите му записани отговора. Ако напишеш „логика“, То те нарича „лъжец“.
Неговата функция не е да мисли, а да реагира. То е имунен отговор. Идеологическа треска.
Разбираш, че гледаш перфектния войник на новия ред: той е сляп за всичко извън своя тунел, защото е назобен с праведност и адреналин.
Той не може да анализира разнородна информация, защото всеки факт, който не пасва на неговите два PDF-а се приема като вражеска пропаганда.
И тогава идва най-страшната съставка: злобата. Това не е просто невежество, а злобно, назобено невежество. И то е най-опасната комбинация.
Защото обикновеният невежа може да бъде образован. Но злобният невежа се храни от своята омраза. Тя е неговото гориво. Всеки опит да му се противопоставиш с логика е като да хвърляш бензин в огъня.
Комбинацията беше фатална. Една фанатична вяра, напомпана със злоба, е като стероиден атлет без мозък.
Той е силен и бърз, но не знае нито защо тича, нито накъде. И е готов да прегази всеки, който не тича заедно с него.
———
Карантината
И тогава стигаш до финалното прозрение. То е студено, ясно и освобождаващо.
Да спориш с него е безсмислено.
Той не просто се държи като развален грамофон. Той е развален грамофон. Заседнал е на една-единствена драскотина в плочата и ще я повтаря до безкрай, докато не му спреш тока.
И ти му спираш тока.
Натискаш бутона "Блокирай".
И това не е акт на страх или бягство от дебат.
Това е акт на дигитална хигиена, карантина.
Изолираш вируса, за да не зарази останалата екосистема.
Защото най-важният урок, който ни дават тези същества, е болезнено прост. Със злобен и назобен фанатик не се спори.
Nik Ray