„Всичко ще изгори“: Доклад от 2019 г. предвижда 125 милиона жертви след ядрен конфликт в Азия

Сценарий от 2019 г. описва терористичен акт, ескалация в Кашмир и пълномащабна ядрена размяна с глобални последици.

Напрежението между Индия и Пакистан рязко ескалира след терористична атака в Кашмир, при която загинаха 26 души. Индия отговори с ракетни удари по територията на Пакистан, а Исламабад предупреди, че ще отвърне незабавно. Ескалацията между двете ядрени сили постави Южна Азия в състояние на тревожна нестабилност.

На този фон отново изплува старо изследване, публикувано още през 2019 г. в научната платформа Routledge. То предвижда именно такъв конфликт между Индия и Пакистан през 2025 г., като директен резултат от терористична атака с множество жертви. В сценария се проследява как локална криза може да прерасне в мащабна ядрена война, водеща до глобални последици.

Изследването описва стъпка по стъпка ескалацията: от мобилизация на войски и обмен на конвенционални удари, до употреба на ядрено оръжие и пълен срив на държавността в двете страни. В светлината на реалните събития през последните дни, този модел изглежда все по-реалистичен, макар че досега не се е стигнало до ядрена фаза.

Според авторите на изследването, мащабна терористична атака ще подтикне Индия да разположи войски по линията на контрол в Кашмир. Пакистан ще реагира с огледална мобилизация. Това ще доведе до нови сблъсъци, нарастващо напрежение и увеличаване на жертвите от двете страни.

„Както стана през януари 2002 г., и двете страни ще мобилизират и разположат военни части. Ще избухнат сблъсъци, ще има жертви… Всичко това ще отвори пътя към използването на ядрени оръжия“, пише в документа. Липсата на ефективна комуникация и доверието в военни доктрини вместо дипломация водят до неконтролируема ескалация.

Ядрената размяна започва

Сценарият предвижда, че след начално настъпление на индийските сили към пакистанска територия, Исламабад първи ще прибегне до ядрени оръжия. Причината ще бъде страх от военно поражение с конвенционални средства.

През първия ден Пакистан използва 10 тактически ядрени ракети с мощност по 5 килотона всяка срещу настъпващи индийски танкове на своя територия. На втория ден изстрелва още 15 ракети. В отговор Индия нанася 20 стратегически въздушни ядрени удара срещу военни бази и ядрени складове в Пакистан. Тези атаки предизвикват огнени бури и гъсти облаци дим, напомнящи за Хирошима.

Ескалацията се превръща в апокалипсис

На третия ден Пакистан отвръща с 30 въздушни ядрени удара срещу индийски гарнизони, военноморски бази и летища, както и още 15 тактически удара. Индия отговаря с атаки срещу 10 военни обекта, разположени в близост до големи градове в Пакистан.

В доклада се описва катастрофална верижна реакция – страх, гняв, липса на контрол и автоматизирани доктрини водят до пълномащабна ядрена война. Нито една от страните не успява да прекъсне спиралата на унищожение.

Финалният удар и глобалните щети

В следващите три дни Пакистан използва целия си стратегически ядрен арсенал – около 120 бойни глави, насочени към индийски градове. Индия отвръща с 70 въздушни ядрени удара и запазва още 100 оръжия за възпиране на Китай – напълно безсмислен жест в този контекст.

Ако се приеме, че всяка страна разполага с около 250 ядрени оръжия, анализаторите предупреждават за между 50 и 125 милиона загинали. Основни градове ще бъдат унищожени или ще станат необитаеми. Инфраструктурата ще се срине – здравеопазване, транспорт, енергетика, комуникации.

Светът също ще плати цената

Оцелелите ще се опитат да напуснат региона, но разрушенията няма да останат ограничени в Южна Азия. Димните облаци от ядрените удари ще блокират слънчевата светлина и ще предизвикат климатични промени. Температурите ще паднат рязко, реколтите ще се провалят.

Изследователите предвиждат глобален глад, който ще засегне милиарди. Миграционна вълна, икономически срив и политическа нестабилност ще обхванат множество региони. “Последиците ще бъдат огромни и с глобален обхват”, гласи заключението на доклада.

https://otupor.com/

Related posts

Тръмп нарече шефа на Федералния резерв „глупак, който не знае какво прави“

На самолетът пешеходец, небето му е криво

Киселова изглежда като несигурност и податливост, изгражда съжаление вместо възхищение

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете. Прочети повече