Това не са хора.
Въпросът е ние дали сме.
Няма как да бъдеш човек и да се казваш Елена Поптодорова и Дъскарев. Дъскарев го представят като някакъв журналист.
Няма как да си човек и да се казваш Георги Любенов, да се пулиш като инфантилен глупчо и да работиш в Националната телевизия.
Няма как да си Национална телевизия, а всъщност да си месомелачка и да пропагандираш човешката смърт и геноцид.
Че това не са хора, водещи и телевизия, е ясно.
Но ние дали сме хора?
Снощи гледах предаване с участието на Йордан Камджалов и в това предаване той каза, че човечеството трябва да претърпи такава рана и болка, която да го държи будно поне осемстотин години. Раната от Втората световна война, каза Камджалов, ни държа сега осемдесет години. Новото страдание и болка трябва да ни държат осемстотин години.
Думите му ми се сториха жестоки, но като видях тази сутрин какво говорят Елена Поптодорова и журналистът Дъскарев, си мисля, че само Голяма рана не е достатъчна. Трябва ни потоп. Трябва ни нещо извънмерно, трябва ни Второ пришествие. И ни трябва Трето, Четвърто и Пето пришествие.
И ни трябва отговор на един най-важен от всичко въпрос- ние хора ли сме?
Хора ли сме, или някакви изчадия, които повтарят само едно -Тръмп е велик, Тръмп е велик, Тръмп спря всички войни, Тръмп е прагматик, Тръмп е НАТО, Тръмп е Слънце. Путин е дявол, Путин е начало на всяко зло, Русия е демон. Путин е виновен за убитите в Газа, Путин е виновен за Иран. Кадафи беше братовчед на Путин, а Саддам Хюсеин му беше съученик.
Само напълно откачени и тотално дехуманизирани индивиди като Елена Поптодорова и Дъскарев могат да говорят такива неща.
И сега ми кажете – ние хора ли сме, щом Елена Поптодорова е заместник-председател на Атлантическия клуб в България и е била посланик на България в САЩ през целия си съзнателен натовски живот? Това държава ли е, Атлантически клуб ли е, САЩ толкова ли обичат слугите и подлогите? И Атлантическият клуб сегашното Политбюро на ЦК на БКП ли е? Те ли са истинските господари на живота?
Камджалов каза и още нещо – щом Европа е окей с това, да има войни, щом светът е окей с това, да има войни, щом хората са окей с това, да има войни, значи аз не съм окей с този свят. Нещо подобно каза Камджалов.
Трябва да се отиде и още по-нататък – не е достатъчно да се каже, че ни управляват луди, маниакални и кръвожадни хора. Трябва да се каже, че ни управляват не хора, а някакви мутирали зверове с човекоподобни черти.
Няма такова нещо, при което можеш да обясниш геноцида в Газа с вината на Путин. Но има – то може да се роди в главата на същества като Елена Поптодорова и господин Дъскарев, за когото името на Тръмп е равно на името мама, хляб, слънце и вода.
Пълна идиотия. Пълна идиотия на всички, които ходят и подават ръка на съществото Георги Любенов – същество, което е готово да попита и Слънцето защо изгрява сутрин и не му ли се спи още. Ето – това е радиацията, това са атомните бомби и те са хвърлени. Това е нашата човешка смърт – смърт на надежди и идеи.
Отчаянието ми е пълно. Отчаян съм от прогнилата и миришеща на разпорен свински търбух политическа класа.
Отчаян съм от метастазите по тялото на родината ни и на света.
Отчаян съм от изпепеления ни ген, от превития ни врат, от наколенките, които правим непрекъснато.
Отчаян съм, че вместо Пиянството на един народ виждам неговото опиянчване, алкохолизиране, дрогиране, чалгаризиране.
Отчаян съм от неговите вкусове, от неговата наглост, алчност и простотия.
Наистина се питам – ние хора ли сме и къде сме? Как е възможно още да търпим да ни пикаят по главите и да ни нокаутират по улиците, а ние само да треперим, да стоим и да чакаме 1 януари 2026, за да влезем в Еврозоната. Каква е тая Еврозона и какво е това НАТО, дето ще даваме и последните си пари за оръжие и ще чакаме деня, в който ще се сбием с Русия и ще я победим, ще отидем да живеем на хладно в Сибир и ще се нанесем в дачи и апартаменти в Петроград и Москва?
Това ли ще е нашата цел в следващите десет години – да победим Русия, а после да видим сметката и на Китай?
Понякога хора като Камджалов ми изглеждат не съвсем с ума си. Изглеждат ми не съвсем с ума си вероятно защото талантът им им помага да погледнат и отвъд Мрака и да ни кажат какво ще стане.
Присъдата на Камджалов беше тежка, но вече мисля, че е прекалено лека. Че е оптимистична прогноза. И едно след друго, едно след друго, едно след друго – излизат и говорят, и ни управляват, и ни убиват същества, които не са хора. Маймуни искат да ни направят на мишки. Планетата на маймуните била Земята.
Но вече наистина въпросът е ние дали сме хора.
p.s. А на екрана при куклата с пулещи се очи Георги Любенов вече се изредиха Кристиян Вигенин и Явор Божанков. Нека сега да повторим тези светли имена: Вигенин – Божанков, Божанков – Вигенин. От един дол дренки са. Топчета в центрофуга са, едно и също са – от един дол дренки.
И не ме съветвайте да не гледам телевизия, ами да си гледам пъпа. Още от времето на Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий пъпосмотрителите са били на голяма почит. Исихастите ги оставям настрана – те са божии хора.
Но когато цял един народ почне да се взира само в пъпа си, едва ли ще вижда нещо друго, освен пъпа си. Те това искат – да се свием от ужас и от погнуса и да си гледаме пъповете. Нечовеците искат това от хората.
Ще го кажа за стотен път – въпросът вече наистина е дали ние още сме хора.
Николай Милчев
