В отговор на сърцераздирателните коментари по случая със събарянето на катуна в "Захарна фабрика" вчера, след ДЕСЕТ години отлагане и преговори с живущите:
Вече 16 години, тоест половината си живот, плащам наем, за да имам покрив над главата. Плащал съм, когато живях на минимална заплата, с по 20 позволени за студент в Англия часа работа на седмица. Плащал съм наем в 3 държави, като навсякъде щях да бъда изхвърлен на улицата, ако престана да си го плащам. Ама изхвърлен веднага, а не след 10 години и безброй предупреждения. Изхвърлен без право на протест, на отлагане, и без да са длъжни да ми намират подслон.
След половин живот наеми чак сега, през 2025-та с жена ми сме пред покупка на семейно жилище. За тази цел ще тегля ипотека, която ще изплащам следващите 30 години. Ако престана да я плащам банката ще ми вземе жилището и ще ме изхвърли на улицата. Тя няма да ме чака 10 години. Няма да се бави, да отлага сто пъти, да преговаря с мен. Няма да имам право на протест, на договорки, нито да изисквам да ме настани някъде за своя сметка. Просто ще ме изхвърли. Бързо и безскрупулно.
Смятам, че повечето българи са в подобно положение, особено младите семейства. Кой плаче за нас? Кой протестира пред банката, когато иззема нечие жилище и оставя хора на улицата? Или когато наемодател гони наемателите? Къде са сърцераздирателните постове? Къде са "правозащитните организации" като БХК? Преговаря ли се по 10 години, отлага ли се изгонването ни по 100 пъти? Намират ли ни първо място за настаняване? Не. За нас няма милост, няма съчувствие – престанеш ли да плащаш си на улицата до дни.
Съчувствието, парадоксално е само за онези, които поначало въобще не са плащали за покрива над главата си, както сме принудени да плащаме всички останали. Защо?
Кристиан Щкварек