Генезисът на европейската русофобия и увертюрата ѝ към гарантиран колапс на Стария континент
Причините за сляпата и обсебваща настояща русофобия в европейските лидери без съмнение са много, но две от тях са фундаментално важни. Първата крие корените на създаването си в миналото си след разпада на Съветския блок, а втората е следствие на лишената от адекватност политика на либералните правителства инсталирани по политическите върхове от глобалистки центрове.
Да започнем с първата. След разпада на Съветския съюз и изоставянето на сателитите му, западът бързо се преориентира да ги превземе политически и икономически, за да са под негов контрол. От север на юг това са Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България (Унгария и Словакия са изключение към настоящия момент по отношение на русофобията). До падането на Източния блок те имаха ролята на буферен сърп или щит на отстояние на СССР от колективния Запад. Бяха поясът, която даваше спокойствие на Москва, че се намира на значително разстояние от основния ѝ идеологически и политически враг.
През 2009 г. основателят и президент на частния американски мозъчен тръст Stratfor (Strategic Forecasting Inc.) Джордж Фридман пише забележително признание в книгата си "Следващите 100 години", напоено със самоувереността на представител от младата в исторически план американска нация, която гледа на света от презумпцията на властелин: "След края на XX век Съветският съюз се разпада, чуждестранните сили не закъсняват да се възползват от руската икономика – нахлуват в неговите бивши територии, за да създадат политически хаос и да доведат народите до бедност и нищета. Едновременно с това те предприемат светкавични ходове за интегриране на максимален бой страни от руската сфера на влияние в собствените си сфери на влияние. Така Източна Европа е погълната от НАТО и ЕС."
Фридман признава, че милиони хора от бившия Източен блок са доведени до просешка тояга, но не казва как. Механизмът, който Западът използва за целта е като облече във власт аморални, лишени от социална и национална емпатия елементи, в това число значително количество представители от криминогенния свят, готови да предадат интересите на държавите си в полза на новите им господари. В България този процес беше особено отчетлив и показателен, вероятно за назидание на останалите. Западът умишлено даде лостовете на "демократичната власт" в ръцете на изключително компрометирани и малограмотни персонажи, за да дестабилизират страната в максимална степен като това доведе до тоталното ѝ плячкосване. Подозирам, че бе направено, защото България беше определяна като галеник на СССР в годините на комунизма.
Същите тези буферни страни, които пазеха СССР от Запада като щит, по ирония на съдбата сега са впрегнати в ролята на русофобски сърп, който да не позволи на Русия да възвърне сферите си на влияние, т.е. щит за неразпространение на влиянието на Москва.
В този смисъл постепенно русофобията еволюира в инструмент за вътрешна легитимност на европейските елити. Когато икономиката им забуксува, когато социалното недоволство нарасна, винаги има удобно обяснение: „Русия е виновна“. Войната в Украйна само кристализира този механизъм.
Тук ще си позволя да насоча вниманието на тези, които си спомнят с носталгия за огромната армия, която България имаше по времето на социализма към друг логически ъгъл. Безспорно е, че страната ни имаше внушителна армия, но тя не беше факт само и единствено по волята и възможностите на българската държава. Нямам съмнение, че е била създадена, за да пази преди всичко интересите и суверенитета на СССР и в частност на България, като техен съюзник. Беше налагана тезата, че войската ни пази от Турция, което също беше вярно, но по-важното е, че Анкара става член на НАТО още през февруари 1952 г., както и Атина, което вярвам, че никак не се е понравило на съветските власти. Затова твърдя, че СССР дава правото на граничещата С Турция и Гърция България да развие силна армия, подкрепена от мощен ВПК с руски патенти и модели на оръжие. Този ВПК днес обслужва НАТО срещу Русия. В заключение към тази вметка – в обозримо бъдеще такава армия няма да бъде позволено на България да има по обективни геополитически причини. Друг съществен фактор е отчетливият ни демографски срив.
В русофобския буферен сърп в Източна Европа ключов фактор е Украйна. Много пъти съм изказвал тезата, че веднага след обявяване на своята "независимост" от СССР, в Киев са започнали да действат агенти от американските служби, които да подготвят страната за война с Москва с цел дестабилизация и отслабване на Русия за последващия ѝ разпад и разграбване по начина, по който Фридман признава, че са ограбени бившите ѝ сателити.
Фридман пише още, че "същинският край на Студената война за Руската федерация настъпва в момента, в който в Украйна избухва Оранжевата революция (22 ноември 2004 – 23 януари 2005 г.)… Ако Западът бе успял да извоюва контрол над Украйна, Русия щеше да изгуби отбранителната си способност в този регион." По-късно, в реч на 4 февруари 2015 г. пред Чикагския съвет по глобални въпроси, Фридман признава директно: "…първостепенният интерес на Съединените щати… е (предотвратяване на) връзката между Германия и Русия, защото обединени те са единствената сила, която може да ни заплаши, и да се уверим, че това няма да се случи… преди десет дни, генерал Бен Ходжис, командващ армията на САЩ в Европа, посети Украйна. Той обяви, че американските инструктори вече официално ще ходят, а не само неофициално (т.е. това е вече установен отдавна процес)… След това той отиде и в Балтийските страни и обяви, че САЩ ще разположат предварително бронетанкова техника, артилерия и друго оборудване в Балтийските страни, Полша, Румъния и България. Така че вчера САЩ обявиха, че ще изпратят оръжия, тази вечер, разбира се, те го отрекоха, но те ще го направят, оръжията ще бъдат изпратени."
С това Фридман потвърждава изгражданата десетилетия целенасочена агресия и русофобия в политическите европейски елити и новоизградената обслужваща я класа, в която влизат медии, анализатори, фигури с обществено влияние, творци и пр. Всички те са солидно възнаграждавани за инженираното и реализирано национално и социално предателство. Може би има и наивници, които вярват, че демонстрацията на омраза към Русия ще им донесе дивидент. Вероятно не могат да калкулират събитията и да преценят, че това беше валидно в минало време.
Втората причина за ожесточената русофобия сред настоящите европейски политически елити е настъпващата демографска катастрофа, мигрантска война на Стария континент и последващия срив. Те разчитаха, че ще отложат задаващия се социален и икономически колапс по почина по който ограбиха Съветския съюз и сателитите му – с плячкосване на Русия. Но не успяха. А Европа вече няма никаква възможност за водене на друга война – без ресурс и армия. Последната ѝ надежда беше като планирано хвърли Украйна в ужасяващо клане.
В целия свят (с малки изключения) се наблюдава спад на прираста на населението. В постиндустриалния свят семействата или обвързаните двойки все по-често решават да създадат под 2 деца. В прединдустриалния период и по време на индустриализацията е бил необходим ръст заради критичната нуждата от физическа работна ръка. В днешния свят на компютъризация и роботика това е минало. Машините заместват във все повече сфери човешкия фактор. Ефектът за Запада, който бе индустриален лидер, пукнатините се появиха най-рано. Днес в бивша индустриална Европа се наблюдава най-отчетливо застаряване на населението. През 2024 г. средната възраст на гражданите от ЕС е 45 години, но според мен тези данни са силно подвеждащи, защото съм убеден, че към статистиката не са включени много от мигрантите, които са предимно под 25 години, т.е. средната възраст на европейците е над 45 г.
Проблемът се задълбочава заплашително, защото по официални данни през 2050 г. средната възраст на европейците, ще е 49 години. Мисля, че ще е над 50 г. Това ще доведе много скоро до социални катаклизми, защото въпросната "млада работна ръка" от Северна Африка и арабските страни не беше в болшинството си интегрирана от европейските неолиберални власти. Тогава окончателно механизмът – младите работят и с част от заплатите си осигуряват пенсиите на възрастните ще престане да функционира. Социалният стълб ще рухне.
По моя прогноза след по-малко от 10 години, свикналите да живеят на социални помощи милиони мигранти ще потърсят "правата си", защото средствата ще намалеят драстично и в един момент ще секнат, но преди това ще бъдат орязани в много голяма степен пенсиите на коренното местно население. Тогава придошлите предимно от арабските страни ще се обърнат срещу официалните власти по особено враждебен начин. Като допълнителен фактор е редно да подчертая, че висока раждаемост се наблюдава именно в мигрантските семейства във Великобритания и Европа. Техните синове са потенциални войници в една зрееща война срещу националните власти и народи.
Потъващите в икономическа криза страни ще са без избор и ще предприемат мерки свързани с недофинансиране на полицията, за да забавят бунтовете пренасочвайки финансови потоци. Тогава няма да има кой да предотврати нарастващата мигрантска агресия, което неминуемо ще доведе до гражданска война. И преди съм писал, че големите градове и столици в Европа ще се окажат арена на кървави стълкновения, които по-вероятно е да бъдат изгубени от местното население, заради възрастовата и числова разлика с придошлите.
Само преди дни британският професор и експерт по войните Дейвид Бец в статия за списание „Military Strategy Magazine" заяви, че някои големи градове вече придобиват статут на „диви градове", тъй като са започнали да живеят „по законите на дивото", тъй като правителството е загубило контрол над мигрантите и не може да прилага законът. „Много западни градове вече отговарят на този профил." Като цяло 15 държави са изложени на риск и ако в една от тях избухне конфликт, има вероятност той да се разпространи и в други. Според професора, страните, изложени на най-голям риск, са на първо място Великобритания и Франция. Аз бих добавил убедено Германия и Нидерландия.
На този фон припомням като контрапункт, че американският президент Тръмп обяви реиндустриализация на САЩ и депортация на криминогенния мигрантски фактор, за да предотврати или поне да забави този процес. За да се оттласне Европа от задаващата се катастрофа трябва да последва примера на Америка. Но това трябва да мине през спешно отстраняване на неолибералните власти.
Антируската реторика не е само изкривен външнополитически инструмент. Тя е вътрешнополитическа стратегия за оцеляване на неолибералната власт. Но тази Европа няма визия за бъдещето си. Настоящите ѝ лидери не са фактори с мащаб. Затова се връща към удобния си враг – Русия.
Русофобията не е просто настроение. Тя е дълбок политически инструмент, исторически изковаван и днес възроден като стратегия за отклоняване на вниманието от задаващото се социално цунами. Тя е капан – защото всяка политика, основана на омраза и страх, в крайна сметка разрушава този, който я изповядва. Европа рискува да превърне своята зависимост от САЩ и своята обсебваща агресия към Русия в собствено историческо поражение.
Валентин Кардамски