Под жълтите павета има червеи. Но жълтите павета, защото са павета, не знаят, че има червеи – те не усещат това. Павето нищо не го боли, то свети от слънцето, блести и от време на време се размества, но не знае, че под него има червеи.
Под България има червеи. И те са навсякъде, включително в плътта на завързаните старчески крака – червеите са в гангрените ни и навсякъде от горе до долу.
Къщите на ужасите се превърнаха в метафора на червивата ни родина. Хем са хубави, като ги гледаш от въздуха, хем са червиви. И какви хубави имена имат само – СПА резиденция „Бор“. Има голяма разлика дали ухае дали въздухът е боров и ухае на бор, или ухае на чам и на скован от чам сандък.
Хората по света воюват един срещу друг, ние тук воюваме с червеите в нас. Изгубена война е тая – изгубена война, защото жълтите павета не усещат нищо.
Жълтите павета обаче се научиха да говорят и говорят отвсякъде – от екрани, от трибуни, от митинги, от аерогари, от самолети, но си остават павета – студени и издялани.
Тия дни ме вози един таксиметров шофьор и ми разказа, че е бил на работа в Гърция, когато там приели еврото. Разказа ми още, че от гръцките планини и села идвали хора с войнишки мешки, пълни с драхми, и ги обменяли с евро, а еврото слагали в джобовете си. Пълен шаш и паника беше тогава, каза ми шофьорът на таксито.
Аз не му вярвам нито дума, защото се казва Мильо Милев и защото е шофьор на такси. Ще ти помни Милювата глава какво се е случило в Гърция преди толкова години.
Мой приятел тия дни ми разказа, че иска да си изнесе електромера на къщата някак си извън двора, та да могат да го отчитат и когато го няма.
Аз не му вярвам нито дума на тоя мой приятел, защото ми обясни, че на него му обяснили, че няма никакъв шанс това да стане, понеже Енергото работело само в рискови райони – съсредоточили са си усилията в рискови райони, където се крадяло много ток – разбирай – съответните махали. В махалите, където музиката е по-силна от гръмотевици. И му предложили да подадат сигнал срещу него, че краде ток, щото само така щели да му обърнат внимание. Като дойдат да го проверят, ще видят, че не краде ток, ама може и да му изнесат електромера извън двора.
Нито дума не му вярвам на тоя мой електромерен приятел – страшни небивалици си измисля.
И затова трябва да се приеме еврото – заради такива измишльотини като на моя приятел таксиджията и на моя приятел с електромера. Приемем ли еврото, и край на всички такива работи.
Не му вярвам и на Кристиян Шкварек – говори момчето по телевизията, че най-важният въпрос за българите бил демографският. И дори ни плаши, че всички сме щели да завършим в някакви такива къщи на ужасите като в село Ягода. Ей, че хубаво име има това село – Ягода. Ягодите приличат на сърца.
Маалко се отклонявам, но като казах „ягода“, се сещам за отминалата Черешова задушница. Питат един поп какво да правим на Черешова задушница, като черешите са по петнайсет лева килото, а той отговаря: „Може и с ягоди, те са по-евтини“. При тая скъпотия на Черешова задушница може и с ягоди. Но думата е за село Ягода.
България няма демографски проблем, господин Шкварек. Шепата българи по села и паланки имат демографски проблем. България ражда и ражда. Да са живи и здрави и да пребъдат навеки децата на турците, на циганите и на всички останали народи и раси, които живеят на тая територия. Защото чрез тях България няма демографски проблем. Кажете го, господин Шкварек – етническият проблем е проблемът над проблемите. И след неговото политизиране и въпросът за властта в България също ще бъде решен веднъж завинаги. И ще настъпи едно ново политическо начало – трайно и необратимо. И тогава ние ще трябва да си търсим „СПА резиденции“ и „стаи под наем“ в други държави и континенти.
В Света гора Атонска имало земетресение. Сърцето на източното православие се тресе, а на мен ми се тресат прозорците от музиката в колите, които отнасят детството ми и живота ми.
Обичам ги тия жълти павета – с толкова голяма любов ги обичам, че ми иде да взема едно от тях и да си разбия с него главата.
Няма да го направя, разбира се, защото има друга, по-важна работа от счупването на една дебела глава – най-важната работа е буболечките да не изядат дръвчетата. Голямо пръскане трябва да има по дръвчетата, защото са ги напъплили буболечки и ги ядат, и листата им се свиват на шушулки и падат на земята. И така както са се сгърчили листата и както са на дупки, ако погледнеш през тях, можеш да видиш и капки от слънцето. Едни слънчеви иглички преминават през проядените листа и ти светят в очите.
Голямо пръскане трябва да падне, голяма растителна защита ни е нужна. Иначе всички листа ще окапят и всичко ще пожълтее.
Николай Милчев