Ракитин се хвърли от влак, Банковски от деветия етаж
Нашето книжовно наследство е обитавана от трагични сенки
Всяка национална литература има своите безсмъртни самоубийци. В руската са Сергей Есенин, Владимир Маяковски, Александър Фадеев и Марина Цветаева. Във френската Жерар дьо Нервал, Пол Лафарг и Ромен Гари. Немскоезичната е немислима без Ернст Толер и Стефан Цвайг. Англичаните се гордеят с Вирджиния Улф, американците с Джек Лондон и Ърнест Хемингуей.
Нашето книжовно наследство също е обитавана от трагични сенки. Не само на Пейо Яворов, Пеньо Пенев и Петя Дубарова. Другите са забравени или полузабравени, макар че са значими творци на словото.
Никола Ракитин е псевдоним на Никола Василев Панчев. Роден през 1885 г. в софийското село Лъжене, днес Трудовец. С широкопола шапка, усмихнат под "старобългарски мустаци" и над заострена "по чеховски брада", така го помнят съвременниците.
Четвърт век нежният лирик си вади хляба като учител по литература в Плевен. През септември 1932 г. е назначен за директор на тамошния Военноисторически музей. Дотогава поста заема известният поборник Стоян Заимов.
С присъщото си нехайство Заимов оставя каша и Ракитин се амбицира да сложи ред в архива и експонатите. Това обаче не е по вкуса на част от служителите, които са оплетени в далавери с музейните реликви. Гузните съвести започват да плетат интриги.
Първо пускат слух, че новият директор живее нашироко. Тоест бърка в музейната каса. Сетне направо го обвиняват в държавна измяна. Твърдят, че е продал на румънска делегация стратегическа военна карта. Клеветата е скрепена с писмо до военния министър Александър Кисьов.
Никола Ракитин иска музеят да бъде запечатан и под охрана да се направи пълна ревизия.
"Предотвратете пъкления план срещу мене, за да се хванат истинските престъпници, ония, които десетки години са деребействали из музеите", пише той на министъра на 14 септември 1933 г. Два дни по-късно е уволнен.
Без средства да издържа семейството си, Ракитин кандидатства за инспектор на читалищата, гимназиален учител, служител в Народната библиотека.
Резолюцията на всички молби е категорично "Не!"
Тогава омерзеният поет прави два опита за самоубийство, но и при двата докторите успяват да го спасят. В края на април 1934 г. получава призовка на 2 май да се яви в Софийския военен съд по обвинение в злоупотреба с държавно имущество.
Ракитин отива при Христо Чолчев, редактор на "Вестник за жената". Моли го неговият цикъл стихове "Черни мъниста" да бъде отпечатан тъкмо в броя от 2 май. После пише три прощални писма.
"Моята наивност и доверчивост, за които ме кореше понякога, са използвани от мошеници, които не подбират средствата да ме погубят", са думите до съпругата му. "Нека Бог ги съди – казва на майка си, – защото тук, на земята, е царството на лъжата, подлостта и измамата." А до своите дъщерите адресира трогателния текст:
Мили мои хубави деца Лили, Светла и Биса,
Бях тъй благ и добър към вас, такъв бях и към другите. Не съм допускал, че срещу мен зли хора ще се отнесат жестоко. Моят последен бащински съвет е да се пазите от зли хора. Слушайте майка си, която тъй много се грижи за вас. Аз ви оставям само едно богатство – моите песни, в които звучи душата ми. Четете тия песни и душата на вашия татко ще бъде винаги с вас.
Прегръщам ви и целувам!
Вашият татко Кольо.
На 2 май 1934 г. Никола Ракитин се качва на влака от Плевен за София. Когато тренът минава Своге, излиза в коридора и отива до вратата на вагона. В тунел № 3 преди гара Реброво натиска дръжката и полита в тъмата. Онова, което оцелява от тялото на поета, е опято в църквата "Св. София".
Опит за летене извърши и поетът Христо Банковски. На 22 май 1976 г. той разтвори ръцете си като криле от деветия етаж на СБЖ-станцията край Варна.
Искаше през синевата да стигне Монтевидео
Христо Банковски
Христо Банковски е горд и печален самотник. За него баща ми разказваше: "Талантлив е, а талантите свършват трагично. Такава е съдбата и на Пеньо Пенев. Бях при Георги Караславов, председател на СБП. Влезе Пеньо, започна да пристъпя напред-назад. Искаше творческа помощ. "Защо се въртиш като муха?", озъби се Караславов. "Мухите се въртят там, където има мърша!", отвърна Пеньо и си излезе."
Пеньо Пенев и Христо Банковски доказват, че мухата не лети до Монтевидео. Опит може да направи само поет.
Банковски е роден през 1937 г. в Габрово. След Априловската гимназия завършва българска филология в Софийския университет. Една година учителства в Момчилград, после идва в София. Тук се сблъсква със стената на софийското жителство. Не можеш да си в столицата без документ за столичанин!
Няколко пъти милиционери го качват на автобуса и по етапен ред го връщат в Габрово. Банковски изчаква известно време и отново е в столицата. "Нали другарят Живков ни призова да бъдем повече сред народа! А най-много народ има в София. Защо ме гонят?", пита той.
Нелегалният Христо взема под наем таванска стаичка на улица "Чумерна". За да се стигне до жилището под звездите, се минава по тесни стълби, през които дебелите милиционери не могат да си прокарат коремите.
В това обиталище на музите имало легло
Над него карта на света, масичка с пишеща машина и един стол. Прозорецът гледал към вътрешен двор, ограден с високи тополи. При полъха на вятъра листата шумели и Христо казвал, че се чувства като в корабна каюта над морски вълни. Тук поетът създава най-вдъхновените си творби.
Приятелят Йордан Милев разказва, че своите рецитали Банковски винаги завършвал със стихотворението "Монте видео". Ако не го декламирал, аудиторията започвала да скандира заглавието и да го иска. В превод днешната столица на Уругвай е "Виждам планина":
Всеки трябва да вижда
пред себе си планина –
в зелени, бели и сини
облаци да се люлее.
Тъй някога след дълго плуване
под тъжните платна
един моряк извика:
"Монте видео! Монте видео!"
През 1976 г. в СБЖ-то край Варна се провежда семинар на Европейската организация на радиожурналистите. Христо Банковски изнася доклад на едно от заседанията. На 21 май вечерта е с Йордан Милев в барче до морето. Пият димят и говорат за поезия.
В полунощ се разделят с уговорка за среща в София. Йордан му пожелава "лек полет", защото сутринта Банковски ще пътува със самолет за столицата. Полетът обаче е друг. Призори поетът се хвърля от деветия етаж към Монтевидео. Където нашите мухи не кацат и няма да му искат софийско жителство!
Автор: Росен Тахов
trud.bg