Климатичните промени са основен фактор за нови зарази
Комари разнасят опасните малария, чукунгуня, денга, зика, шандипура и нипа
Бактерията човекоядец и тази година прати пациент в болницата в Бургас
Преди ден бе регистриран първият от години насам случай на заразен пациент с опасната Кримска-Конго хеморагична треска. Коварни и животозастрашаващи са и тропическите чукунгуня, денга и зика, които се разпространяват от комари. А все още отвъд нашите граници дебнат коварните шандипура и нипа. И двата вируса могат да предизвикат енцефалит, като първият е опасен за децата, а вторият засяга както малките, така и големите, и при него между 50% и 70% от заразените умират.
Основни преносители са комари и кърлежи.
Бактерията “човекоядец” пък и тази година прати пациент в болницата в Бургас. Всичко изброено е резултат от промяната в климата, която е основна причина за разпространението в България на чуждоземните досега зарази, коментираха инфекционисти.
Пред “Труд news” епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев обясни, че регистрираната преди ден Кримска-Конго хеморагична треска е тежка вирусна инфекция. “Тя предизвиква кръвоизливи по цялото тяло, във вътрешните органи, носа, очите и ушите. Това тежко заболяване се предава чрез кърлежи”, каза той и посочи, че първите случаи в България са записани непосредствено след Втората световна война. По думите му заболяването се среща главно в Югозападна и Източна България.
Проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог
“Характерно е с това, че обикновено се заразяват собственици на домашни животни – най-вече кози, овце и коне – при почистване на кърлежите от тях, без да слагат медицински ръкавици. Заразяването става чрез малки ранички по пръстите на ръцете и контакт с кръвта в напития кърлеж. Много по-рядко заболяването се предизвиква след ухапване от кърлеж, главно в селскостопански райони”, обясни професорът с уточнението, че самите животни не се заразяват, а са само преносители.
Относно тропическите трески чукунгуня, денга и зика, проф. Кантарджиев подчерта изключителната необходимост от навременна ларвицидна обработка на тигровите комари, които са основни преносители на заразите. “Разпространението на такива комари у нас, за съжаление, допуснахме отпреди 20 години. Както и друг път съм казвал, тези комари бяха внесени с декоративни растения, продавани в нашите цветарски магазини. В момента тигровият комар го има почти във всички наши градове, които са с по-ниско от 300 метра надморско равнище”, каза проф. Кантарджиев.
Той разказа, че обикновено популацията им се редуцира през зимата. “Но последната беше много мека и студът не стана фактор за намаляване на популацията им”, поясни професорът. Той обърна внимание и на другата опасна тропическа зараза – западнонилската треска, която се пренася от нашите комари.
“Обществото трябва да е много взискателно към общинските власти, които занемаряват пръсканията и забавят сроковете за тях, оправдавайки се с обществени поръчки и други собствени неудачи. Трябва да се прави масова ларвицидна обработка на заблатените и мочурливи места, където се въдят комари, особено в Поддунавието и около реките в България”, каза още епидемиологът.
Само преди месец той предупреди, че и други два смъртоносни вируса върлуват в Индия – шандипура и нипа. Те предизвиквали мозъчно възпаление, като първият бил най-опасен за децата между 2 и 6 години. Той уточни, че няма лечение, а приемът на лекарства за намаляване на отока на мозъка и черепното налягане в повечето случаи не давал положителен резултат. Разпространението им е отново основно при ухапване от комар. По думите му няма пряка опасност двата смъртоносни вируса да дойдат в България, освен ако не се пренесат от заразен човек, който е бил в област, където има тази инфекция или при пренасяне на вектора на папатака чрез багажа.
Не са за подценяване и случаите на регистрирани с малария у нас, която също се пренася от комари, въпреки че всички от тях са “вносни” – на хора, върнали се от пребиваване в чужбина.
Регистрирани случаи на заболели в България в последните години: Кримска-Конго хеморагична треска
През 1997 г. са регистрирани общо 124 случая в България, от които 27 са били фатални. От тогава няма данни за регистрирани до преди дни, когато има един записан случай.
Малария
През 2021-2023 г. са регистрирани 37 случая на вносна малария, от които 27 при български граждани, посещавали тропически региони. За периода са съобщени и 4 смъртни случая. През 2025 г. няма индикации за нов внос или локални случаи според най-новите справки на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и МЗ.
Денга
За периода 02-08 юни 2025 е регистриран единичен случай на денга, но това вероятно е вносен, без доказателства за локално предаване.
Чикунгуня
В периода 02-08 юни 2025 е отчетен един случай на лихорадка чикунгуня – пак вероятно вносен. По-широката картина показва, че от началото на 2025 г. в България са регистрирани 6 огнища на локално придобити случаи на чикунгуня. Симптомите при първите случаи са се проявили през края на май или юни, което е по-рано от обичайното – обикновено такива случаи се появяват през юли или август.
Западнонилска треска
България е сред петте държави в ЕС, които са докладвали случаи на западнонилска треска през 2025 г.. Това е значимо, тъй като вирусът се разпространява чрез комари и може да предизвика неврологични усложнения.
Не влизайте с рани
Бактерия в Черно море води до сепсис
Опасна бактерия, която е известна с прозвището “човекоядец”, от няколко години е и Черно море, а причина е затоплянето на водите. Микробът, който е характерен за субтропичните райони, вече е достигнал Черно море и се открива в устията на реки като Ропотамо и Велека. Проби със съмнения за наличие на опасната бактерия се изследват в Центъра по заразни и паразитни болести.
Миналото лято здравните власти у нас са регистрирали няколко случая. През октомври 2024 г. бяха официално докладвани три нови случая на тежка инфекция, причинена от Vibrio vulnificus, в болници в Бургас и Варна, показва научна публикация в международното медицинско списание Medicina. Два от тях завършват фатално. Първият смъртен случай от опасната бактерия Vibrio vulnificus у нас е документиран през 2020 г. Белгийски турист, страдащ от диабет, се заразява след контакт с морска вода по Българското Черноморие. В рамките на дни развива тежка некротизираща инфекция и сепсис. Въпреки медицинската намеса мъжът умира.
Vibrio vulnificus е бактерия, която се развива при топли температури и ниска соленост на водата – условия, типични за Българското Черноморие през лятото.
Клиничната картина при инфекция с Vibrio vulnificus може да се прояви в един от три основни синдрома – сепсис (пациентите, които развиват сепсис, често пристигат в болница с тежко общо състояние и дори в шок), първична ранева инфекция (появява при локализирани рани, получени в морска или солена вода) и гастроентерит (симптомите се развиват след консумацията на заразени морски дарове, особено сурови охлюви).
Всяка година в морската столица се регистрират случаи на инфекциозната болест
Три вида комари във Варненско могат да пренесат малария
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
Всяка година във Варна се регистрират единични случаи на малария, като заразените са или пристигнали у нас чужденци, или българи, пътували в Африка или Азия. Последният случай бе от октомври миналата година. Болният бе спасен след лечение в инфекциозна клиника.
От РЗИ предупреждават, че има риск и от местни огнища, тъй като 3 от общо 22 видове комари, регистрирани в региона, са маларийни. Преди няколко години от здравната инспекция направиха карта на рисковите зони, където са засичани такива популации. В картата попадаха лонгозните гори по поречието на р. Камчия и блатата около Варненското и Белославско езеро, край които са разпол
Д-р Калина Цанкова, завеждащ Микробиологична лаборатория в УМБАЛ Бургас: Трябва да свикнем, че има “бактерия човекоядец”
Мария Кехайова,
Труд news, Бургас
“Екзотична бактерия” се води само вибрио вулнификус, известна като “бактерия човекоядец”, защото не е типична за нашето море. Всички останали бактерии, които срещаме, са познати и не са нещо необичайно.
За целия сезон имаме един случай в нашата болница, за други лечебни заведения нямам информация, там трябва да кажат РЗИ. Явно с промяната на климата трябва да свикнем, че тази бактерия обитава нашето Черноморие, независимо искаме ли, или не.
Това заяви пред Труд news д-р Калина Цанкова, специалист-микробиолог, завеждащ Микробиологична лаборатория в УМБАЛ Бургас.
Миналата година именно д-р Цанкова разпозна бактерията у пациентка, която плажувала на “Силистар” и влязла с открита рана в морето. В тежко състояние, жената е била приета в УМБАЛ и за да я спасят хирурзите направили 10 операции, за да спрат пътят на бактерията.
trud.bg
