Ръководството на Европейски съюз (ЕС) финансира медии, за да промотират дневния ред на Брюксел, разкрива доклад на европейския мозъчен тръст MCC Brussels, озаглавен „Медийната машина на Брюксел: Финансиране на европейските медии и оформянето на публичния дискурс“.
ЕС насочва огромни суми публични средства в медийни проекти в цяла Европа и извън нея – в размер на близо 80 милиона евро годишно или близо 1 милиард евро през последното десетилетие – често с изричната цел да се популяризират проевропейски политики, пише в доклада.
Това вероятно е занижена оценка: освен парите, отпуснати на медии в ЕС от Европейската комисия (50 милиона евро годишно) и от Европейския парламент (близо 10 милиона евро годишно), трябва да се вземат предвид медийните проекти, финансирани в страни извън ЕС. Например, Брюксел отпусна 10 милиона евро на Украйна само през 2025 г.
Освен това този доклад е фокусиран изключително върху схеми на ЕС, официално предназначени за медийна подкрепа; той не включва непреки потоци от финансиране – например, рекламни или комуникационни договори, възложени на маркетингови фирми, които след това преразпределят средствата към големите медии.
Финансиране на европейски медии
„Европейската комисия – само чрез своята програма „Журналистически партньорства“, с кумулативен бюджет, приближаващ се до 50 милиона евро към днешна дата – ръководи огромна екосистема от „сътрудничества“ с медиите на ЕС. През годините те са включвали стотици проекти, вариращи от проевропейски промоционални кампании до инициативи за „разследваща журналистика“ и мащабни усилия за „борба с фалшивите новини“. И това е в допълнение към рекламните кампании, финансирани чрез програмата „Информационни мерки за политиката на сближаване на ЕС“ (IMREG), в размер на 40 милиона евро досега…“
„Още по-тревожна е централната роля, която играят големите европейски обществени радио- и телевизионни оператори в този процес. Тези проекти показват, че това не е въпрос на еднократни сътрудничества, а по-скоро на развиваща се полуструктурна връзка между институциите на ЕС и обществените медийни мрежи“, според доклада.
Някои примери:
Сред информационните агенции Европейската комисия е наляла средства в следните медии: Agence France-Presse е получила 7 милиона евро, ANSA (Италия) – 5,6 милиона евро, Deutsche Presse-Agentur (Германия) – 3,2 милиона евро, Agencia EFE (Испания) – 2 милиона евро, Associated Press (AP) – 1 милион евро, Lusa News Agency (Португалия) – 200 000 евро, Полската информационна агенция – 500 000 евро, и Athens News Agency – 600 000 евро.
Европейската комисия финансира и редица новинарски медии: Euronews – 230 милиона евро, ARTE (Франция) – 26 милиона евро, Euractiv – 6 милиона евро, Eurozine – 1,5 милиона евро, Gazeta Wyborcza (Полша) – 105 000 евро, 444.hu (Унгария) – 1,1 милиона евро, France TV (Франция) – 400 000 евро, GEDI Gruppo Editoriale (Италия) – 190 000 евро, ZDF (Германия) – 500 000 евро и Bayerischer Rundfunk (Германия) – 600 000 евро, Economia (Чехия) – 1,1 милиона евро.
Обществените радио- и телевизионни оператори са получили следното финансиране: Deutsche Welle (Германия) – 35 милиона евро, France Médias Monde – 16,5 милиона евро, France Télévisions – 1 милион евро, RAI Radiotelevisione italiana (Италия) – 2 милиона евро, RTBF (Белгия) – 675 000 евро, RTP (Португалия) – 1,5 милиона евро, Estonian Public Broadcasting – 1 милион евро, RTVE (Испания) – 770 000 евро и TV2 (Дания) – 900 000 евро.
Медийни организации като „Репортери без граници“ (Франция) и „Jurnalism fund Europe“ (Белгия) са получили съответно 5,7 милиона евро и 2,6 милиона евро. Нидерландската организация, която иначе се самоопределя като независима, Bellingcat, е получила 440 000 евро.
Финансиране на български медии и т.нар. фактчекъри
Докладът изброява следните проекти:
ЕС в България – 300 000 евро
Медиен партньор Българска телеграфна агенция (БТА)
Проектът, управляван от Българската телеграфна агенция (БТА), e включвал организирането на няколко събития, които са били популяризирани чрез националното радио и социалните медии. В рамките на проекта 652 статии са били изготвени от БТА.
Европейска обсерватория за дигитални медии (EDMO)
Финансиране от ЕС в размер на 27 милиона евро (2020-25 г.) Медийни партньори: медийни организации и информационни агенции от цяла Европа
Създаване на мрежа за „борба с дезинформацията в цяла Европа“, обединяваща проверители на факти, академични изследователи, медийни организации и информационни агенции. Участник от българска страна е Българо-румънската обсерватория за дигитални медии BROD, която включва фактчекъри от България и Румъния.
Друг пример е проектът „Устойчивост на медиите“, съфинансиран от ЕС и управляван от българския клон на фондация „Отворено общество“ на Сорос.
Според прессъобщение от 5 септември тази година на сайта на „Отворено общество“ 33 инициативи от 5 държави в ЕС са подкрепени в рамките на конкурса „Укрепване на устойчивостта на медиите и на качествената новинарска журналистика“ (Enhancing Media Resilience and Quality News Journalism).
Конкурсът, съфинансиран от Европейския съюз и организиран от Институт „Отворено общество – София“, „цели да подпомогне независимите новинарски медии и достъпа на уязвими към дезинформацията групи до качествена журналистика в България, Гърция, Словения, Унгария и Хърватия“, пише в прессъобщението на „Отворено общество“.
От българска страна финансиране са получили следните медии и фактчекъри:
„Иконмедия“ – издател на „Дневник“ и „Капитал“ – 59 996 евро
„Овластяване на младите хора чрез надеждна журналистика“: Проектът ще създаде специални канали на младежката инициатива в TikTok, Instagram и Facebook, като ще публикува поне 5 пъти седмично, за да ангажира младата аудитория и да предоставя надеждни, проверени новини, които им дават възможност да оценяват критично информацията. Конкретните цели включват разширяване на съществуващата младежка инициатива „Академичен капитал“ от 1700 до поне 5000 абонати до края на 2026 г., увеличаване на ангажираността на младите хора с 15–20%, като същевременно се увеличи мобилната аудитория с 25%.
Асоциация „Про веритас“ – издател на zaistinata.com – 55 598 евро
„Независима регионална журналистика в подкрепа на гражданския и медиен контрол в четири от така наречените „информационни пустини“ на България: Проектът трябва да доведе до поне 15 висококачествени разследвания годишно, платформата ще засили местните гласове, ще увеличи обществената ангажираност и ще укрепи устойчивостта и разнообразието на регионалния медиен пейзаж на България.
Антикорупционен фонд – 59 923 евро
„Нас ни е грижа“: Проектът ще създаде платформи за кратки видеоклипове с визуално ангажиращо съдържание, за да повиши осведомеността относно корупцията и да насърчи демократичните ценности сред младите зрители.
„Офф Медия“ – издател на „Офф Нюз“ – 56 840 евро
„Голямата картина – комплексни теми, прости факти“: Инициативата ще предостави 24 разследващи статии, 24 експертни подкаста, 24 обяснителни видеоклипа, направени от изкуствен интелект, и 48 кратки видеоклипа, пригодени за социалните мрежи, всички в специална брандирана секция на сайта OFFNews. Използвайки интерактивно разказване на истории и специфични за платформата формати, проектът има за цел да достигне до над 400 000 души и да повиши устойчивостта срещу дезинформация.
„Про Нюз България“ АД – 59 158 евро
Мобилно приложение на „24 часа“: Приложението ще бъде достъпно безплатно в Apple Store и Google Play, достигайки до 99% от мобилните потребители в България.
„Инвестор.БГ“ АД – 20 600 евро
„Гласът на фактите“: Проектът ще се осъществява от Bulgaria ON AIR, част от Investor Media Group. Инициативата е насочена към справяне с няколко предизвикателства: ниски нива на медийна грамотност, излагане на дезинформация и ограничено доверие в традиционните медии. Проектът ще създаде месечен сегмент в телевизионната програма, фокусиран върху дезинформацията, медийната грамотност и гражданските ценности.
Фондация „Тоест“ – издател на Toest.bg – 59 956 евро
„Проект за устойчивост: Подобряване, разширяване, ангажиране“: Дейностите по проекта включват адаптиране на статии в седмично визуално съдържание за социалните медии, провеждане на месечни дискусии на живо между автори и читатели за изграждане на общност и доверие, създаване на кратък документален филм за стареенето с шест прожекции. Проектът ще разработи и пилотира стратегия за групово финансиране в подкрепа на бъдещи продукции.
Фондация „Клуб Зебра“ – издател на “Клуб Z“ – 49 450 евро
„Ангажирана аудитория, устойчиви медии: 12-месечна инициатива за стартиране на премиум редакторския център на ClubZ“: В продължение на 12 месеца ще бъдат публикувани поне 40 статии и 12 мултимедийни материала, с цел да се изгради лоялна база от платени абонати.
Фондация „42“ – 44 459 евро – управлява два подкаста: „5 стотинки“, фокусиран върху граждански и социални въпроси, и „Канал 4“, младежки подкаст, който се самоопределя като промотиращ европейски и демократични ценности.
„Значението“: проектът има за цел да разшири аудиторията на подкастите с поне 10 000 нови последователи чрез противодействие на дезинформацията и засилване на медийната грамотност. Фондацията ще продуцира 36 подкаста в рамките на девет месеца.
TV1 България – 40 000 евро
„Доверие, истина и европейска перспектива“: създаване на нова седмична рубрика, озаглавена „Защо Европа?“, в рамките на съществуващото телевизионно предаване „Неудобно“ с Боби Ваклинов. Инициативата е насочена към справяне с дезинформацията, ниската осведоменост за политиките на ЕС и нарастващото разминаване между институциите и гражданите.
Фондация „Документалистите“ – издател на Den.fm – 31 826 евро
„Иновативни комуникационни формати и журналистика от обществен интерес за по-плуралистична медийна среда в България“: Тази инициатива ще създаде четири мултимедийни документални истории, фокусирани върху човешките права, уязвимите групи в обществото и наболели социални проблеми. Ще бъде стартиран нов седмичен подкаст, воден от някои от най-уважаваните журналисти в България.
Фондация „Гутенберг 3.0“ – издател на „Вижте“ – 53 504 евро
„Онлайн медия за деца: Инвестиции в медийна и гражданска грамотност“: Проектът има за цел да предложи на учениците адекватно журналистическо съдържание, което би им дало мярка за качествена журналистика.
„Про Нюз Добрич” – собственик на pronewsdobrich.bg – 40 000 евро
„Гласът на ромите в Добричка област: иновации в отразяването на новини и истории за общността“: Проектът има за цел също така да насърчи диалога между общностите, да укрепи демократичните медии и да се противодейства на дезинформацията.
Асоциация на европейските журналисти – „Фактчек.БГ“ – 50 000 евро
„Factcheck.bg: Рестартиране в ерата на антифактите“: Очакваните резултати включват увеличена аудитория чрез развита програма за членство, по-проверено и обяснително съдържание, както и повишена устойчивост на възрастните граждани. Дейностите включват създаване на съдържание за журналисти и обществеността, внедряване на нови технологии за проверка на фактите и включване на възрастните хора в създаването и разпространението на съдържание.
Проект „Пулс“ – 1,8 милиона евро
Проектът, финансиран от ЕС, обединява няколко медийни организации от цяла Европа, сред които и българската „Медиапул“, като съвместен център за „насърчаване на жизнена европейска обществена сфера“ чрез създаване и разпространение на над 2000 журналистически материала, обхващащи европейските въпроси ежедневно в множество платформи.
Финансиране на медии извън ЕС
ЕС провежда и мащабна операция за влияние извън границите на съюза. Проектите са съсредоточени особено върху медиите в Украйна, Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, опозиционни медии в Русия и Беларус и Западните Балкани.
Докладът заключава, че това „създава финансови зависимости, стимулира наративния конформизъм и насърчава екосистема, в която несъгласните гласове са маргинализирани – всичко това под знамето на благородните каузи за „борба с дезинформацията“, „насърчаване на европейските ценности“ и „изграждане на европейска публична сфера“.
„Степента на институционално преплитане между органите на ЕС и основните медийни участници – от обществените радио- и телевизионни оператори до информационните агенции и онлайн изданията – не може да бъде пренебрегната като безобидна или случайна. Тя представлява системен конфликт на интереси, който компрометира способността на медиите да функционират като независим стълб на демокрацията. Дори при липса на пряка редакционна намеса, структурната зависимост от безвъзмездни средства и договори на ЕС е достатъчна, за да окаже възпиращ ефект върху критичното отразяване на събитията и да насърчи рефлективно съгласуване с официалните позиции на ЕС“, пише в доклада.
Автор:Диляна Гайтанджиева