Вместо център на тежест ЕС стана център на отблъскване за страните членки и хората в тях
Проблемите в Съюза са следствие от дълбока вътрешна криза на идентичност и управление
ЕС беше създаден като икономическо обединение с мека федеративна структура и заявка за избягване на нова война. По-скоро за вътрешен мир в Западна Европа. Днес все по-отчетливо Съюзът се държи като самостоятелен геополитически играч. На когото липсват нужните инструменти, легитимност и стратегическа мъдрост, за да е такъв реално.
По силата на договорите ЕС няма собствени отбранителни правомощия, те са от национална компетенция или прерогативи на НАТО. Въпреки това чрез Европейската комисия (ЕК) ЕС постепенно си присвояват функции, които ги превръщат в политически двигател на военна ескалация.
В резултат придоби токсични характеристики както към външните центрове на глобалната политическа система, така и към собствените държави членки. Все по-видимо и към европейското население. Вредните особености са в икономическата, военната и политическата области. Логично те предизвикват контрадействия на потърпевшите.
„Тoxic“ (отровен, вреден), първоначално е използвана като toxikon pharmakon – отрова, за намазване на стрели. В политическия език „токсичност“ се прилага от началото на този век в медиите и аналитичните среди на САЩ и Великобритания. За да се описват субекти – държави, организации, режими или политици, чието поведение има дестабилизиращ ефект върху средата, в която оперират.
Това не е правна, а аналитично-публицистична категория. Обозначава реалния ефект от поведението на даден актьор, но не непременно неговите намерения. Така една политика може да бъде токсична дори формално да е загърната в ценностна или легитимна риторика. Не е злоба или враждебност, а системна вредност, понякога не се и осъзнава.
„Токсично“ не означава непременно открита нападателност, а поведение, което дестабилизира, влошава средата или провокира ответни реакции. Често е комбинация от претенции за морално лидерство и реална деструктивност, което я прави по-коварна от откритата агресия. Силно присъства в поведението на водещи политици в Брюксел и редица столици в ЕС.
Токсичният политически актьор е по-скоро хроничен дразнител, който разрушава нормалното функциониране на системата, в която действа и предизвиква защитни реакции от останалите играчи на терена. Понякога само частично осъзнава мащаба на вредното си въздействие, защото си приписва благородни мотиви или „мисия“ и започва да си вярва в това.
За някои страни от ЕС е присъщо точно това самовнушение. Тази двойственост между самообраз и реален ефект прави убедително понятието „токсичност“ в западната политическата публицистика.
Токсичността в политиката има няколко смислови пласта. Дадена персона в международните отношения се превръща в „токсичен актьор“, когато в западни анализи е посочено, че той се е превърнал в източник на напрежение, че взаимодействието с него носи рискове или поведението му поражда системни проблеми за околната среда. За такива се сочат Путин и Тръмп, например.
Манипулативна токсичност имаме, когато политик или управник използва привидно легитимни средства (регулации, ценности) за натиск, контрол или принуда спрямо партньори и съюзници. Дестабилизираща бива токсичността, когато действията на властимащи разрушават баланси, създават напрежение или изтласкват други от нормални рамки на взаимодействие.
Когато казваме, че ЕС става токсичен, имаме предвид, че излъчва нормативна претенция, но произвежда реална деструктивност; поведението му – военно, икономическо, политическо – не стабилизира, а дестабилизира средата. Че вместо да бъде търсен партньор, се превръща във фактор, около когото други актьори ще отговорят с контрамерки.
Спрямо Русия токсичността на ЕС е всестранна, настървена, всекидневна и видна за всички. Той демонстративно се позиционира като активен участник във враждебни действия около руските граници. Причинява на мощната военна и при това ядрена сила чувствителни загуби и болезнени злини, които дълго се помнят. С което неразумно изостря континенталната нестабилност.
Особено тревожно е, че напоследък ЕС истерично натиска Белия дом към конфронтация с ядрена Русия. Вашингтон има свои геостратегически приоритети и не е заинтересован да бъде вкаран в пряка континентална ескалация. Тя не обслужва дългосрочните му цели. В този смисъл ЕС става токсичен и спрямо САЩ. Не ги предизвиква, но се опитва да ги въвлече в нежелан за тях сценарий.
Спрямо Китай ЕС започна да действа с неуместна с оглед собствените интереси арогантност. Санкционира, заплашва, съветва Пекин дори по вътрешни въпроси, опитва се дори да наставлява председателя Си Дзинпин.
Печелившият иновационен модел на Китай представлява Строителство на собствен дом по свои чертежи. ЕС пък демонстрира геополитическа тежест, която реално няма. С което се яви като токсичен играч и пред още една глобална сила.
От икономически магнит се превърна в регулаторно-санкционен център, който наказва и себе си, и партньорите си. В днешните икономически реалности в многополюсния свят това е рецепта не за влияние, а за изолация. Вместо да се приспособява към реалностите, Брюксел залага на конфронтация, санкции и централизъм.
ЕК все по-агресивно отнема национални суверенитети не само в отбраната, но и във външната политика и миграцията. Не се случва чрез референдуми или конституционни промени, а чрез грубо изземване, административен натиск и нормативен активизъм. В резултат нарастваща политическа фрустрация вътре в ЕС от Будапеща до Рим и от Братислава до Берлин.
Държавите членки на ЕС все по-често ще търсят начини да запазят остатъците от суверенитета си чрез блокиране на решения в Съвета, чрез стратегическо дистанциране или алтернативни партньорства. А скоро може и да го напуснат. Стана токсичен и от център на привличане се превърна в център на отблъскване и за глобалните сили, и за собствените си членки.
Наближава момент, когато всичко друго е по-добро от сегашното. Тъй като няма нито духовно, нито смислово оправдание за идиотщините на Брюкселските неолиберални бонзи. Вместо демокрация – диктатура на бюрокрацията. Вместо политическо умение и сила – помпане на страхове.
Европа след ВСВ търсеше лек – мир, интеграция и икономическо преплитане като противоотрова на вековните конфликти. Токсичността нараства отвътре. Създателят на токсикологията Теофраст Бомбаст Парацелз е знаменит и с фразата „Само дозата разграничава отровата от лекарството“, използвана и в политическия контекст.
Интеграцията в ЕС излезе от разумните граници, днешното и предозиране чрез централизация, люта цензура, санкционен фанатизъм и военно-политическа арогантност вече не действа като лек, а като токсин.
Това не е само резултат от зли намерения. Главно е следствие от дълбока вътрешна криза на идентичност и управление в Съюза. ЕС не е решил каква организация иска да бъде. Федерация, конфедерация или засилена версия на общия пазар? Това колебание го прави нерешителен, некоординиран и следователно токсичен за партньорите си и за собствените си граждани.
Смисълът на всяка система е дали решава възложените ù задачи. Установената в ЕС неолиберална система е токсична. Неизбежно иде възмездие, дори вече е в ход. Не като активно наказание, а като естествена реакция на световната система.
Дали промяна в дозировката може да помогне на ЕС да оцелее?
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg