Жестоката македонска вендета

Иван Гарванов и Борис Сарафов са застреляни на 28 ноември 1907 г. Това убийство слага началото на вендетата.

ВМРО се самоизтреби със смъртни присъди

Гоце Делчев и Даме Груев са сред малцината водачи, паднали в бой с поробителя

Страшна вендета пусна корени в македонското революционно движение. Жестоки братоубийства обезкървиха организацията. Самоизтреблението взе по-свидни жертви отколкото схватките с врага. Гоце Делчев и Даме Груев са сред малцината водачи, паднали в бой с поробителя. Животът на мнозина други е прекъснат със смъртна присъда на някое от намножилите се ВМРО-та.

През 1893-1894 г. в Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Следващата година обаче в България е създаден и легален Македонски комитет, по-късно Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).

Така, още в пелени, освободителното движение в Македония и Одринско има два центъра, между които избуяват остри противоречия и конфликти. Спори се по различни въпроси, но основният проблем е “Кой да води бащината дружина?”.

През 1897 г. щръква още една организация – Българско тайно революционно братство в Турция. Тя също излиза със свои претенции, но през 1899 г. членовете на братството се вливат във ВМОРО.
След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. в движението релефно се оформят две течения. Лявото водят Яне Сандански, Христо Чернопеев, Димо Хаджидимов, Михаил Герджиков и неколцина други. Дясното е с лидери Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов.

Сега вече споровете не са само словесни, проговорят револверът и камата. Клането започва на улица “Осогово” 36 в София. Тук на 28 ноември 1907 г. Тодор Паница, пратеник на Яне Сандански, ликвидира по особено жесток начин Гарванов и Сарафов. Матов се спасява, тъй като не идва на явката.

Двойното убийство поставя началото на кървав летопис, изродил се във вендета. “Преврати станаха, войни и национални катастрофи се заредиха, Македония се разпокъса и промени потисниците си, но вендетата не умря”, пише хронистът на движението Христо Силянов.

През 1908 г. е извършена Младотурската революция, която всъщност е държавен преврат. Неговата цел цел е да запази териториалната цялост на империята, разклатена от султанския абсолютизъм.

Младотурците прокламират създаването на единна османска нация от отделните народности в държавата. Тя ще е носител на “здрав дух в здраво тяло”, с нея османизмът ще пребъде през вековете.
Срещу 50 златни лири месечно Яне Сандански става пламенен агитатор на етническия компот за претопяване на българщината. Това подписва смъртната му присъда. Има три неуспешни опита да го ликвидират, едва при четвъртия получава възмездие.

На 20 април 1915 г. тръгва от Роженския манастир за Неврокоп (сега гр. Гоце Делчев). По пътя преспива в родното си село Влахи. Сутринта продължава без охрана. Засадата го чака в местността Блатата. Мъже от районната чета го вземат на мушка и стрелят.

Сандански пада от коня, чупи крак, но продължава да се отбранява. Тогава Андон Качарков го заобикаля и пуска финалния куршум в родоотстъпника. Трупът е намерен от керванджии.

Приемник на ВМОРО е Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), основана през 1919-1920 г. В Централния комитет влизат Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев. Между водачите обаче пак зрее конфликт.

“Ако го няма – зло, а ако е жив – още по-зло!”, изтървава се веднъж генералът за Тодор.

В края на август 1924 г. Александров и Протогеров тръгват към местността Лопово за конгрес на Серския революционен окръг. На 30-ти вечерта са в село Сугарево над Мелник. Тук ги чакат Динчо Вретенаров и Щерю Влахов с двама куриери.

На другия ден групата продължава пътя си. Около обяд спират до едно изворче да хапнат и починат. Щерю и Динчо вдигат карабините и едновременно ги изпразват в широките плещи на Тодор Александров. Телохранителят му Панзо Зафиров скача като пружина, но единият от куриерите го е взел на мушка и го поваля.

Сега иде ред на Тодор Паница, над когото отдавна тегне вендетата. Той се укрива във Виена с жена си Екатерина и телохранителя Яне Богатинов. На 8 май 1925 г. отиват на представление в Бургтеатър. Ще гледат “Пер Гинт” от Ибсен. С тях е и приятелката на семейството Мелпомена Кърничева, наричали я Менча.

Мелпомена Кърничева в народна носия. През 1925 г. тя екзекутира Тодор Паница във виенския Бургтеатър.

Към 22 часа на сцената се разразява буря. Докато корабът на главния герой стене в прегръдките на морето, Менча вади пистолет.

“В този миг се чуха изстрели – разказва Екатерина. – Предположих, че гърмежите са ракети, които се хвърлят на сцената. Но това не бяха ракети, а изстрели, които убиха Тодор Паница, който беше вдясно от мен. Други два изстрела бяха отправени срещу Яне Богатинов. Те бяха дадени от наклон, аз забелязах пламъка им и извиках: “Какво става тук?” Убийцата обаче се обърна и изстреля в лицето ми последния си куршум.”

Изпълнила присъдата, Кърничева излиза от театъра и се предава на полицията. Тя е годеница на Иван Михайлов, който след гибелта на Тодор Александров поема ръководството на ВМРО. Ванче възлага на Менча отмъщението за “Осогово” 36.

Есента на същата 1925 г. се появява поредната ВМРО с апендикса “обединена”. Ратува за Балканска федерация и конците дърпа Георги Димитров от тъй наречения Балкански революционен център. “Обединените” също не са единни. Ярко червените комунисти настояват за тясна връзка с Коминтерна, а дейци като Михаил Герджиков и Павел Шатев са против.

Противоречия раздират и “ортодоксалното” ВМРО, в което се оформят крила на михайловисти и протогеровисти. Ванче Михайлов радикално решава проблема като осъжда на смърт генерала. Присъдата е изпълнена в София на 7 юли 1928 г., трима са екзекуторите.

ВМРО е разтурена след преврата на 19 май 1934 г. “Обединените” македонисти пък окончателно се болшевизират и започват да дублират самата Комунистическа партия. През 1936-1937 г. организацията е ликвидирана, като дейците є се вливат в БКП.

Прогонен от превратаджиите, последният рицар на македонското движение Иван Михайлов заживява в изгнание и издъхна в постелята си през 1990 г. Него вендетата не можа да застигне.

Автор: Росен Тахов

trud.bg