Живеем в цивилизация, която е ипотекирала бъдещето на децата си, за да плати за днешния си комфорт. Цялата западна икономика е една гигантска, лъскава пирамида, построена върху планини от дълг. Ние не създаваме стойност, а я заемаме от бъдещето. Държавите не решават проблемите си, а просто печатат пари, за да ги отложат.
През последните пет века високия стандарт на “великия” Запад се крепеше на грабежа на ресурси от колониите, злато, роби, подправки, петрол. Когато този приток започна да намалява, Западът измисли ново колониално оръжие – финансовите балони и дълга. Днес същият механизъм, който преди изсмукваше ресурсите на света, вече изсмуква бъдещето му.
Брутният вътрешен продукт е заменен от брутната вътрешна илюзия.
Печатането на пари не е икономически инструмент, а форма на национална химиотерапия, която убива тумора на рецесията за момент, но заедно с него убива и всички здрави клетки на реалната икономика. Това не решава проблемите, а ги умножава, то е като да лекуваш рак с грим, отвън изглеждаш свеж, но отвътре метастазите вече изяждат костите.
Фразата „живеем на кредит“ е толкова банална, че вече дори не и обръщаме внимание, но реалността зад нея е по-брутална, отколкото хората искат да признаят.
Представете си семейство, което всяка вечер организира пиршества с шампанско, като тегли нов кредит. В случая с Европа, децата ще открият, че „социалната държава“ е като билет за концерт, платен със заем, който те трябва да върнат на банката.
Въздухът, който наричаме „растеж“, е изкуствено подгряван от печатницата на централните банки.
Цяла Европа е една система от финансови наркомани, които си препродават една и съща доза, правейки се, че са богати.
Гърция беше първият припаднал на пода, Италия и Франция са следващите, а Германия е барманът, който сипва нови чаши на клиентите, макар да знае, че алкохолът е свършил.
Политиците не са идиоти, но знаят, че ако кажат истината, социалните придобивки трябва да се режат, трябва да се работи повече, партито ще свърши, а ако това стане, те ще бъдат изхвърлени от власт на следващия ден.
Но партито така или иначе свършва, музиката която още звучи е ехото на миналото. Ние сме като последния пътник на „Титаник“, който продължава да отпива от шампанското, докато водата вече мокри обувките му. Вярваме, че някак си ще се размине, че бъдещето ще измисли решение, но то вече е пленник, който е вързан в мазето, докато ние горе празнуваме.
Цялата ни цивилизация се опитва да заглуши баналната истина, че „няма безплатен обяд“ с нови кредити и обещания, но обядът вече е изяден, чинията е празна, сметката е на масата.
Сметката ще я платят децата ни, със собственото си бъдеще.
Ние ще сме първата цивилизация, която е решила да се самоубие с кредитна карта.
————-
Ако приемем, че цивилизацията е в кома от финансови наркотици, тогава логично възниква въпросът – има ли алтернатива? Можем ли да се спасим от собственото си заложено бъдеще?
Да, има изходи, но те не са приятни, нито "демократично привлекателни" и със сигурност няма да бъдат избрани доброволно. Историята е доказала, че обществата избират дисциплината едва след катастрофата, никога преди нея.
Първият изход е радикално свиване на илюзиите.
Да се признае, че няма пари за всички пенсии, няма пари за всички социални програми, няма пари за "безплатни" услуги. Това би означавало да се каже, че ще живеем по-бедно, ще работим повече, ще спестяваме реално, а не на хартия, но такъв сценарий е политически самоубийствен. Никой няма да гласува за политик, който дойде с лозунга "да свиваме коланите".
Вторият изход е съзнателна деконструкция на икономическия модел.
Тоест отказ от култа към растежа. Но целият съвременен свят е построен върху догмата, че утрешният ден трябва да е по-богат от днешния. Без този мит капитализмът, социалната държава и демократичната политика се сриват. Как ще оправдаеш властта си, ако кажеш на хората, че децата им ще живеят по-зле, независимо от усилията им?
Третият изход е най-вероятният: колапс и рестарт.
Това е сценарият на Рим и на Ваймар, и на всяка империя, която е харчила повече, отколкото произвежда. Кризата идва като пожар, който изгаря фасадите. Валутни сривове, масова безработица, разпад на институции, и едва тогава обществото е принудено да се изправи пред реалността. Историята показва, че нов ред винаги се ражда от пепелта на стария, но цената е варварска: бедност, насилие, жертви.
Четвъртият изход: Технологичното отстраняване на човека
AGI, роботиката, автоматизацията, биотехнологиите и квантовите машини няма да спасят обществото, а ще сменят играта, няма да закърпят дупките в старата пирамида, а ще построят нова структура, в която повечето хора ще са ненужни.
Машини ще мислят, ще създават, ще строят, ще лекуват и ще управляват по-ефективно от човека.
Огромни маси от хора ще се окажат икономически безполезни, не просто бедни, а излишни.
Ако индустриалната революция обезсмисли коня, технологичната сингулярност обезсмисля човека.
Конете не получиха „базов доход“, те просто изчезнаха от историята.
В този нов ред демокрацията губи смисъл, защо ти е „народ“, когато алгоритмите произвеждат стойност, а населението е само разход?
Най-вероятният сценарий е дигитален концлагер: базов доход като подаяние за покорство, масово наблюдение и контрол.
Технологиите ще предизвикат изтрезняване от илюзията, че човекът е център на историята. В новата екосистема човекът ще е страничен продукт.
———-
Човечеството има само два пътя пред лицето на новите технологии:
да се слее с машините чрез биотехнологии, импланти, генетични редакции, чип в мозъка и т.н.
или да изчезне като отживелица, оставяйки мястото си на системи, които мислят, творят и действат по-добре.
Това не е утопия, нито дистопия, а просто логика
Nik Ray
