Току-що имах среща с настойника /по документи/ на жена с психично заболяване, която живее сама в едно от селските предградия /с много високи цени на имотите там/ на София. Господинът в края на разговора, след като много подробно му обясних какви са задълженията му като настойник и какво следва да направи, за да настани жената в социално заведение за психично болни, където да живее и да бъде обгрижвана, директно ми каза: "Ами от социални грижи не искат изобщо да се занимават с нея, защото има много имоти и кмета на ……. ме посъветва да Ви потърся Вас, за да я настаним тук срещу заплащане". Добре, че на разговора присъства колега.
Обръщам се към всички кметове, кметчета и всякакви длъжностни лица
ЗАПОМНЕТЕ, ЧЕ ДЪРЖАВНИТЕ ПСИХИАТРИЧНИ БОЛНИЦИ са ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ /макар и 95% от тях да са коптори/ и в тях НЕ СЕ ЖИВЕЕ И НЕ СЕ ПРЕДЛАГАТ УСЛУГИ СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ! Ние НЕ СМЕ търговски дружества и това, че са обърнати на приюти от държавата не означава, че все пак не сме лечебни заведения!!!!
Цветеслава Гълъбова