В България често може да се чуят оплаквания за корупция, несправедливост, ниски доходи и лошо управление. Въпреки това, масови протести се случват рядко и обикновено са краткотрайни. Защо българинът предпочита да изразява недоволството си у дома пред телевизора, вместо да излезе на улицата?
1. Историческо недоверие към промените
Българската история е изпълнена с разочарования от революции, преврати и политически промени, които често не водят до очакваното подобрение. Това е създало у хората трайно недоверие към протестите като инструмент за реална промяна. Често се чува аргументът: "И да протестираме, нищо няма да се промени."
2. Липса на усещане за общност и колективна отговорност
Индивидуализмът е силно застъпен в българската народопсихология. Повечето хора се чувстват изолирани и не вярват, че колективните действия могат да доведат до резултат. Много често протестите се възприемат като „чужда битка“, ако даден проблем не засяга пряко всеки човек.
3. Страх от репресии и загуба на работа
В малка държава като България много хора зависят от работодатели, които са свързани с властта. Протестирането може да доведе до уволнение или нежелани последици, което отказва мнозина да изразят открито своето недоволство.
4. Медийна манипулация и дезинформация
Голяма част от медиите са контролирани от политически и икономически интереси, които умишлено омаловажават протестите или ги дискредитират. Това кара хората да се съмняват в смисъла на протестните действия и да вярват, че протестиращите са „платени“, „манипулирани“ или просто „безделници“.
5. Култура на оплакване, но не и на действие
Българите имат дълга традиция да се оплакват от статуквото, но рядко предприемат активни стъпки за промяна. Социалните мрежи създават илюзията за активизъм – много хора смятат, че публикуването на гневен статус във Facebook е достатъчно. В реалността обаче действията остават ограничени до вербално недоволство.
6. Кратка памет и лесна манипулация
Дори когато се стигне до протести, българите бързо губят интерес и лесно се връщат към ежедневието си. Управляващите често използват тактики като разделяне на обществото, разпространение на фалшиви новини и създаване на временни „успокоителни“ мерки, за да разсеят недоволството.
Какво може да промени това?
За да има реална гражданска активност, българите трябва да осъзнаят силата на колективните действия. Необходима е по-добра организация, повече независима информация и усещане за лична отговорност към бъдещето. Докато недоволството остава само пред телевизора, нищо няма да се промени.