Символите на католическата църква
Червените обувки на светия отец се свързват със страстите Христови
Ежедневието на понтифика предизвиква любопитство у обикновените хора
Пръстенът на Франциск, който е 266-ият понтифекс в историята на Католическата църква, е унищожен с чук по време на специална церемония след смъртта му. Предметът не може да бъде прехвърлен на друг или създаден отново. Експерти разкриват подробности свързани с тази традицията и други любопитни факти от живота на светия отец.
Украшението, известно още като „рибарски пръстен“, умишлено се чупи и се поставя в ковчега по време на прощалната церемония с понтифика. Това се прави, за да се гарантира, че няма копия на пръстена. Той е уникален за всеки глава на Ватикана и е проектиран от майстори, членове на Римската гилдия на бижутерите. Не може да бъде даден на никого.
Папа Франциск, в светските среди Хорхе Марио Берголио, който заема трона на глава на Ватикана през 2013 г., настоява неговият „рибарски пръстен“ да бъде направен от позлатено сребро, а не от злато, което традиционно се използва за направата на подобни накити. Това е обяснено с „желанието за аскетизъм“, към което понтификът се опитва да се придържа. Той носи бижуто си при официални поводи, но за ежедневна употреба го заменя с обикновен сребърен пръстен.
Печат и подпис
Обувките на папите се изработват от обущаря Адриано Стефанели в Новара, а цената им е 1200 евро.
Според историците „папският пръстен“ се споменава за първи път в кореспонденцията на Климент IV и неговия племенник Пиетро Гроси през 1265 г. Няма информация за този атрибут на властта преди 13 век. До 1842 г., той се използва за поставяне на печат върху подписани документи от частен характер. Държавните документи са запечатвани с друг папски печат върху олово – була. От 1842 г. пръстенът престава да изпълнява практическа задача.
До наши дни пръстените най-често са изработвани от злато, украсени с аметист. Понякога епископите носят частици от мощите на светци вътре в изделието. Церемонията по поставяне на бижуто се провежда по време на коронацията или интронизацията на папата. Накитът се носи на безименния пръст на дясната ръка.
От Средновековието насам е запазена традиция, според която посетител на главата на Католическата църква трябва да целуне неговия „рибарски пръстен“. Това символизира уважение към папата и се прави в знак на подчинение на неговата воля.
Хиляди аудиенции
Едно от най-важните задължения на папата като глава на църквата е да се среща лице в лице с всеки от своите епископи поне веднъж на всеки пет години – тоест с ръководителите на всички католически енории, от които има повече от 5000 в света. Това са около 1000 аудиенции годишно или около 20 седмично.
В днешно време задълженията на папата включват и многобройните му пътувания в чужбина.
В историята има прецеденти, когато женен мъж оглавява Светия престол – все пак, според християнското учение, самият апостол Петър, първият, който оглавява Римския престол, е бил женен. В наши дни обаче вероятността женен мъж да бъде избран за глава на църквата на конклав клони към нула. Ранната история на християнството е обект на ожесточени научни дебати и религиозни дискусии и не е известно със сигурност колко от наследниците на Свети Петър също са били женени по време на избирането им за глава на църквата.
Почти няма доказателства, че някой от 266-те папи, официално признати от Ватикана, се е оженил, след като е станал папа, въпреки че е общоприето, че много от тях са имали незаконни връзки.
Забрана за женене
Може ли женен мъж да се издигне до Светия престол в близко бъдеще? Малко вероятно. На теория всеки кръстен католик от мъжки пол може да стане глава на Католическата църква, но откакто Урбан VI е избран през 1378 г., последните 64 пъти, когато кардиналите се събират за конклав, избират нов неженен папа измежду своите редици.
Разбира се, има изключения – те се правят главно за вече женени мъже в католицизма от източния обред, както и за някои англикански свещеници, които са се обърнали към католицизма. Женен мъж обаче, включително всички горепосочени категории, не може да стане кардинал.
Мъченичество и страдание
В католическата традиция червеното символизира мъченичеството и Страстите Христови на земята – страданието, ареста, съда и разпятието на Исус Христос, както е описано в Новия завет.
Папа Бенедикт XVI, подобно на много от своите предшественици на Светия престол, следва традицията да се носят червени обувки. Въпреки това, неговият наследник папа Франциск предпочита да носи черни обувки след избирането си. В този символичен жест наблюдателите виждат характерното му отхвърляне на прекомерната помпозност и обстоятелства в полза на простотата.
Когато тялото на папата е положено за сбогом на верните, обувките на краката му са в същия черен цвят. Има и други изключения от тази традиция, или по-скоро вариации на темата. Например, папа Йоан Павел II, според сведенията, носи бордо обувки от време на време. А американското списание „Esquire“ пише, че понякога носи „кафяви мокасини“ (мокасини с малък ток).
Автор: Румяна Генадиева
trud.bg