Бедата на едно общество е в това класите му и интелигенцията му да не са се изграждали еволюционно, поколенчески, а да са се разглобявали и сглобявали брутално, идеологически, за една нощ, с плебейски щурм от покрайнините на живота. В резултат на това днес имаме една страховита формация от посредствени, нагли и шумни хора, чийто баби и дядовци с коминтерновски щурм са превзели някога България. Те днес, макар и учили-недоучили главно по неомарксистките люпилни-университети по света и нас, генетично идат все от едно място – от покрайнините на живота. Затова, живели веднъж с привилегиите на заграбеното си битие, никога, за нищо на света и с цената на живот и смърт няма да се върнат обратно, откъдето са дошли. По скоро ще затрият нацията, отколкото да се върнат в своята незначителност.
Най-големите врагове на българското всъщност презират от страх да не бъдат разкрити своя собствен корен, те генетично идат от неговите овчарници и козарници, докладвали са всяка стъпка на Левски, на Ботевата чета, на априлските апостоли, а по късно – всяка проява на българщина – на всички останали конаци на властта – германски, съветски, американски, европейски, за да се докопат веднъж завинаги до върховете на властта. Винаги съм се питал, кои са родителите на Киряк Стефчов, откъде иде семето му, кой го е посял в народната ни тъкан, и как се е генерирала тая българоомраза в собствените му гени, тия туморни спящи клетки. Това е противоестествен код в един организъм, това е противоприродно. И за мен си остава главната трагедия на прекрасния ни народ.
Недялко Славов