Вилхелм Рубрук съобщава за български пратеничества при хан Бату, които са пътували и до Каракорум при върховния хан Мунке
При бъдещи проучвания е възможно да бъдат открити артефакти, свързани с Второто българско царство
В предишната статия от нашата поредица разказахме за Монголската империя на Чингис хан и неговите наследници с акцент върху големия „татарски поход“ в Източна и Централна Европа през 1236-1242 г. Поводът да се насочим към тези слабо известни страници от българската история е изследователската експедиция в Монголия, осъществена от 17 до 28 юни 2025 г. Тя беше реализирана с подкрепата на „Експлорърс клуб България“ по идея и с научното ръководство на проф. Николай Овчаров. От българска страна участваха проф. Николай Кънев, заместник ректор на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, инж. Младен Станев, председател на Асоциацията на българите по света, Георги Карамфилов, репортер от „Нова телевизия“, и пишещият тези редове. Наши партньори бяха монголските учени проф. Гамбат и доц. Нанжид от Академията на науките в Улан Батор. Благодарение на тяхната помощ посетихме трудно достъпни, но изключително важни обекти на монголското и световното културно-историческо наследство.
След покоряването на Волжка България, куманите и руските княжества, през 1241 г. монголските пълчища нахлуват в Полша, Силезия, Чехия, Унгария… Въпреки категоричните победи над тамошните владетели, вкл. силния унгарски крал Бела IV, походът внезапно е прекратен. До главнокомандващия хан Бату пристига вестта за смъртта на великия хан Угедей. Бату и придружаващите го принцове от рода на Чингис потеглят обратно към столицата Каракорум (дн. Хархорин), за да участват в избора на нов върховен владетел. През зимата-пролетта на 1242 г. от Унгария и Хърватия монголите навлизат в българските земи – Кадан през Сърбия, Бату – по дунавския път през Белград (днешната сръбска столица, тогава български град), Браничево, Видин и т.н. Двете групировки влизат в единодействие в района на столицата Търново. Правителството на малолетния Коломан І Асен (1241-1246) е принудено да признае върховенството на монголите, обвързва се с плащането на годишен данък и т.н. Кадан продължава на изток, опустошавайки Велики Преслав, Шумен, Овеч (Провадия) и други крепости, а от Варна потегля към делтата на Дунав. Отрядите на Бату се отправят по теченията на Янтра и Русенски Лом – следи от разрушения и пожари са разкрити в крепостта Стърмен (при Бяла, Русенска обл.), средновековния град Червен, Свищов, Дръстър (Силистра), Облучица (Исакча)… Персийският летописец Рашид-ад-дин изрично посочва и българската крепост “Кила” (Килия) в делтата на Дунав. Според проф. Александър Узелац и д-р Лъчезар Кръстев монголски сили извършват поход, явно демонстративен, и към Константинопол, тогава столица на Латинската империя. С други думи, опустошения е имало и в Тракия (Пловдив, Одрин и т.н.), както и при завръщането на нашествениците при основните сили през старопланинските проходи.
Монголските действия през 1242 г. засягат широк периметър в Мизия, Добруджа и отвъддунавските земи, вероятно и Тракия. Най-тежко е поразена зоната по маршрута на основните монголски сили. Става дума за най-населената и стопански развита част от българските земи, където са нейните богати градове. Многобройните монетни съкровища, укрити от населението, констатираните по археологически път разрушения и пожари свидетелстват за хиляди жертви и тежки материални загуби. Фактът, че укритите съкровища остават в земята е показателен за съдбата на техните собственици – те или загиват, или са отвлечени. България по неволя се превръща в основната база, откъдето монголите се снабдяват с провизии за по-нататъшния си път към черноморските степи и на изток към Монголия.
Междувременно в Каракорум велик хан не е избран, а властта е в ръцете на Дорегене/Туракин хатун, вдовицата на Угедей. В крайна сметка на престола е наложен нейният син Гуюк (1246-1248), заклет враг на Бату. След смъртта на Гуюк и няколко години междуособна борба този път с подкрепата на Бату върховен владетел става Мунке/Менгу (1251-1259), на съвременен монголски език „Мьонх“. При неговото управление отношенията между „Златна орда“ и Каракорум са приятелски, с което формалното единство на „световната империя“ се запазва. В онези години до Каракорум пътува фламандският монах Вилхелм Рубрук, пратеник на френския крал Луи IX Свети (1226-1270), най-ярката фигура на залязващото кръстоносно движение. По онова време из Европа се носи фантастичната мълва, че сред монголите има владетели християни, готови да помогнат за освобождението на Гроба Господен от властта на мюсюлманите. Ражда се легендата за митичното източно царство на „презвитер Йоан“, откъде ще започне „жълтият кръстоносен поход“… През 1252 г. Вилхелм Рубрук потегля от Акра в Сирия, едно от последните владения на кръстоносците, с писмо от френския крал до великия хан Мунке. Пътуването е дълго и трудно – през Константинопол, по море до Кримския полуостров и по суша към долното течение на Волга. Въпреки че не преминава през нашите земи, френският монах знае за българския цар Михаил II Асен (1246-1256), „… който е още момче и е угнетен от игото на татарите…“
Пристигайки в поречието на Волга, Рубрук е разочарован от срещата си със Сартак, синът на Бату, за когото се е носел слух, че християнин несторианец. Оказва се, че това не е така, въпреки доброто отношение на монголския елит към древната християнска общност. Както е известно, благодарение на сирийските търговци и мисионери по „Пътя на коприната“, несторианството достига до Средна Азия, Монголия, Китай и Индия. Срещата с могъщия Бату е важна за Рубрук и спътниците му, след която потеглят към двора на Мунке в Каракорум. Французинът споменава за византийки и български пратеничества, които следват същия маршрут. След дълго пътуване Рубрук достига до столицата на Монголската империя и е поканен на няколко ауденции при великия хан. При пребиваването си в Каракорум през зимата на 1253-1254 г. Рубрук събира важни сведения за монголите. Западният монах е впечатлен от подчертаната веротърпимост на монголските владетели – в Каракорум наред с „езическите“ будистки храмове е имало две джамии и една християнска несторианска църква.
Същевременно западният пратеник среща много християни, отвлечени по време на големия поход в Европа. В разговорите си с Рубрук хан Мунке проявява учтивост, но в писмото си до Луи IX се подписва като „владетел на света“ и иска западният му „колега“ да признае неговата върховна власт срещу формални обещания за мирно съжителство и помощ срещу мюсюлманите. През юни 1254 г. Рубрук потегля по обратния път, като този път през Кавказ и Мала Азия се завръща в Акра на брега на Средиземно море.
Както стана дума, по пътя към Каракорум и в столицата на Монголската империя Рубрук среща европейци, отвлечени по време на големия поход през 1241-1242 г., както и руси, арменци, представители на други покорени народи. Съвременниците подчертават практиката монголите да отвличат занаятчии, строители и други „майстори“ от страните, които са жертва на техните походи. Рубрук е впечатлен от особена близост до ханския двор, с която се ползва французинът Гийом Бушие, отличен ювелир и механик. В същност майсторът, родом от Париж, е отвлечен от „Белеграва“ (Белград), който тогава е български град! Как французинът попада в Българското царство е неизвестно, но със сигурност това става при цар Иван Асен II (1218-1241). В Каракорум французинът изработва една от забележителностите на хански дворец – т.нар. Сребърно дърво. Рубрук научава и за група германски металурзи, отвлечени от Силезия, които са изпратени от Мунке да добиват злато в планините. Практически е невъзможно при похода на монголите през българските земи да не са отвлечени български занаятчии. Да се надяваме, че във фондовете на монголските музеи и при археологически проучвания ще бъдат открити материални следи от българско присъствие в столицата на огромната Монголска империя.
Автор: Проф. Пламен Павлов
trud.bg