Тешово е сред стотиците селища в България за които хората не говорят, но което природата е дарила с почти неземна красота. Намира се на 960 метра надморска височина в южния дял на Пирин, недалеч от границата с Гърция – място, привлекателно и за извънземни, както се шегуват хората в този край на величествената планина. Има и тукашни жители и туристи, които са убедени, че околностите на селото наистина се посещават от извънземни.
Дори се сочат доказателства в местност около един от параклисите на село Тешово. Когато там се събира неголяма група хора, за да почете празника на Свети Дух на 9 юни т.г., установява се нещо необикновено. На мястото пожар не е имало не само тази, но и предишни години. Да, но листата на дърветата изглеждат обгорени, сякаш през тях е преминал огън. Тревата е недокосната, зелена, буйна, цъфтят най-различни билки. Само иглолистни и широколистни гиганти изглеждат сякаш са обрулени от горещи пламъци. При опит да се откъсне клонче от една ела се оказва, че това е само външен образ на дърветата. Те са обгорени само повърхностно, а вътрешността им не е засегната – останала е жилава и жива.
Така започват предположенията и се ражда идеята, че летателен апарат на извънземни е преминал оттук, без да кацне – само неговият вихър е докоснал дърветата, но приземяване не е имало, защото по земята липсват следи. Идеята изглежда налудничава, но не и невъзможна за всички привърженици на НЛО. Още повече че недалеч е село Ключ, за което цяла България отдавна е чувала, че там кацат извънземни. На което други искрено се смеят и забавляват.
Сигурно е само това, че местоположението на Тешово по южните склонове на Пирин е огромно богатство и красота, която гледа към Бяло море. Казват, че то може да се види от някои части на селото, които се извисяват на повече от 1000 метра.
Едва стотина души живеят постоянно в Тешово. Преди век и половина хората тук са били 1600 и повече, както свидетелстват документи и спомени. Това личи и от къщите, които изглеждат много-много повече от броя на хората, които могат да се видят по уличките и които са предимно много възрастни. През последните години има някакво оживление и интерес към Тешово, което си личи по упоритото търсене и разпитване за цената на старите къщи и по новите собственици на някои от тях.
Никой не знае със сигурност откъде идва името на красивото селище. Едно, от предположенията го свързва с многото реки, които навремето са текли във и около населеното място. Водата тече, а селото постепенно започва да се нарича Течово, което с времето става Тешово. Според друго предположение името идва от турската дума за камък – „таш“. Само че тук робството е имало по-слаба форма или поне така се разказва. Причината е в желязната руда, която се е копала от недрата на земята наоколо. Тук не се налага ислямската вяра с цел да се ограничи миграцията на местните и да се поощри заселването на рудари от други земи в района. Смята се, че добиването на желязна руда започва още в античността и приключва в началото на ХХ век.
Тешово е сред основните железодобивни центрове навремето, като селото е разполагало с множество пещи и няколко самокова.
Самоковът е устройството за извличане на желязото от примесите, сред които се намира под земята. Именно в Тешово работи последният самоков в България, като той спира да функционира през 1916 г. В селото имало много ковачници, а през ХVIII век
тук са се изливали гюлета. Тешово остава извън територията на България след 1878 г., затова историята му през следващите десетилетия е свързана с освободителното дело. Тук са родени някои от големите войводи на ВМРО, сред които най-известен е Атанас Тешовалията. Подобно на Тодор Александров и той е убит след предателство през 1905 г.
Източник: Уикенд