Микропластмаса в човешка мозъчна тъкан, снимка: Университет на Ню Мексико
Значително количетво микропластмаса си проправя път в човешкия мозък на по-високи нива, отколкото в други жизненоважни органи, установиха учени.
Проучване, публикувано в Nature Medicine на 3 февруари, потвърждава, че малки пластмасови фрагменти преминават през защитната кръвно-мозъчна бариера на мозъка, което потенциално засяга здравето и когнитивната функция.
Изследователи от Университета на Ню Мексико (UNM) тестваха проби от аутопсии, извършени през 2016 и 2024 г. Те откриха, че само за 8 години количеството микропластични фрагменти в мозъка се е увеличило с около 50 процента. Мозъчни проби от 2024 г. съдържат микропластмаса, равна на теглото на пластмасова лъжица.
Мозъците на пациенти, засегнати от деменция, показват значително по-високи концентрации на тези пластмасови частици.
Откриването на такива високи концентрации в мозъка беше неочаквано и тревожно, каза Матю Кампен, водещ изследовател и токсиколог, пред The Epoch Times по време на пресконференция.
„Хората просто са изложени на постоянно нарастващи нива на микро- и нанопластмаса“, каза Кампен. Частиците са толкова малки, че са приблизително с ширината на два COVID вируса, разположени един до друг, отбеляза той.
Скоростта на акумулиране в човешкия мозък „просто отразява натрупването и излагането на микропластмаса от околната среда“. Тъй като пластмасата се разгражда с течение на времето, тя се разпада на по-малки частици и става достатъчно малка, за да влезе в човешкото тяло и мозък.
Пластмасово замърсяване в органите
Мозъчната тъкан съдържа от 7 до 30 пъти повече микропластмаси, отколкото други жизненоважни органи като черния дроб или бъбреците, което я прави една от най-замърсените с пластмаса тъкани, изследвани досега.
Изследователите са тествали 52 проби от човешки мозък от 2016 г. и 2024 г., всички взети от фронталния кортекс – частта от мозъка, отговорна за преценката, вземането на решения и движението на мускулите.
В мозъка концентрацията на микропластмаса достига около 5000 микрограма на грам – много по-висока от черния дроб и бъбреците, които съдържат около 400 микрограма пластмаса на грам.
Проучването също така сравнява по-ранни мозъчни проби от източната част на САЩ (1997–2013 г.), които имат по-ниски нива на микропластмаса, около 1250 микрограма на грам. Техните открития подкрепят тенденцията на постепенно увеличаване на натрупването на пластмаса в органите с течение на времето, като през 2024 г. се наблюдават най-високи нива.
За да визуализира количеството микропластмаса в мозъка, Кампен вдигна пластмасова лъжица. Тъй като мозъкът тежи около 1400 грама, наличието на 5000 микрограма пластмаса на грам би възлизало на общо над 5 грама пластмаса – приблизително теглото на пластмасова лъжица.
При починали хора с деменция нивата достигат много над 26 000 микрограма на грам. В пробите от починали пациенти с деменция някои частици са били скупчени в области с възпаление, което поражда опасения относно възможна връзка между микропластмасата и увреждането на мозъчната тъкан, според изследователите.
Въпреки това, докато проучването свързва микропластмасата с деменцията, то не доказва, че по-високите нива на пластмаса в мозъка директно причиняват симптоми на деменция.
Също така е възможно самият болестен процес да попречи на способността на мозъка да изчисти натрупаната пластмаса, добави Кампен.
Често срещана пластмаса, открита в мозъка
Изследователите откриха 12 вида пластмаса в мозъка, като полиетиленът (PE), който обикновено се използва в бутилки, торби и контейнери, съставлява 75% от общия брой. Другите пластмаси включват типове, които обикновено се срещат в опаковки, автомобилни части, тръби, подови настилки, бутилки, контейнери, тъкани и други промишлени продукти.
„Беше забележимо, че това до голяма степен отразява пропорциите на полимерите, които виждаме в нашата среда“, Маркъс Гарсия, съавтор на изследването и постдокторант в UNM, обясни на пресконференция.
Частиците в мозъка са предимно остри нано парчета и люспи. Тези малки частици са достатъчно малки, за да преминат кръвно-мозъчната бариера, въпреки че Кампен казва, че все още не е ясно как точно частиците влизат в мозъка.
Изследователите смятат, че микро- и нанопластмасите могат да навлязат в тялото чрез хранене, пиене и дишане. Тези частици са открити в различни части на тялото, включително артерии, сърца, бели дробове, кръв и плаценти. Проучване, публикувано на 30 януари, установи, че пластмасовото замърсяване е значително по-високо в плацентите от преждевременно раждане.
Една възможна причина за натрупването, според Гарсия, е, че органи като черния дроб и бъбреците са предназначени да филтрират токсините, докато мозъкът има по-ограничени очистващи системи.
Друга теория е, че мозъчната тъкан, която е около 60% мазнина, може по-добре да „улови“ пластмасовите частици.
„Ако някога сте почиствали купа на Tupperware, в която е имало мазнина или масло, знаете, че са нужни много сапун и гореща вода. Наистина е трудно да се разделят пластмасите и мазнините“, каза Кампен. Той предполага, че микропластмасата може да си проправя път към мозъка заедно с хранителните мазнини, които се метаболизират.
Откритието също така предизвиква опасения относно използването на пластмаси в някои медицински приложения, като сърдечни стентове или изкуствени стави.
Според Кампен физическите свойства на пластмасовите частици може да са основният проблем, а не каквато и да е химическа токсичност.
Тези пластмаси могат да възпрепятстват кръвния поток в капилярите, предполага ученият. Съществува и потенциал те да попречат на връзките между мозъчните клетки. Но „просто не знаем със сигурност“.
Въпреки обезпокоителното нарастване на микропластмасата, Кампен вярва, че данните дават известен оптимизъм: наблюдението, че нивата на пластмаса са сходни както при по-възрастните, така и при по-младите хора, предполага, че може да има естествени процеси, които да помогнат за управлението или освобождаването на тялото от тях с течение на времето.
Изследователите вярват, че много от тези частици идват от по-стари „стари десетилетия, разградени пластмаси“, които са били изхвърлени и оставени да се разграждат в околната среда през годините, каза Кампен.
Ефективните екологични политики, насочени към намаляване на замърсяването с пластмаса, биха могли да помогнат за ограничаване на бъдещото излагане, каза Кампен. Замърсяването с микропластмаса нараства бързо, като нивата в околната среда се удвояват на всеки 10 до 15 години, каза той и добави, че справянето с източника на това замърсяване може да помогне за забавяне на това натрупване в телата ни.
Понастоящем не съществува лечение за премахване на микропластмасата от тялото. За да помогнат за намаляване на експозицията, Кампен и колегите му изследват източниците на микропластмаса в околната среда, включително в почвата, растенията и дори месото.
„Не се чувствам комфортно с толкова много пластмаса в мозъка си“, каза Кампен. – „Не искам да чакам още 30 години, за да видя какво ще се случи, ако концентрациите продължат да растат.“