Изумително в българските традиции е да се изпращат абитуриенти. Явно неистовата радост на родата, че чАдото е изкласило до средно образование, води до желание за похарчване на суми, колкото нова кола среден клас, за една вечер на чАдото.
Задължително е да се поканят близки и по-далечни роднини, за да се уверят с очите си, че отрочето е завършило училище и да се отстрамят родителите.
Обикновено роклята на абитуриентките струва колкото годишната им заплата като продавачки след като завършат, но важното е да се снимат и всички да им завиждат, особено роднините.
Някак си не мога да разбера какво толкова се празнува. Разбирам да си завършил с отличие Сорбоната, та да празнуваш. Ама наистина да завършиш средно със среден и бъдещето ти да е на черноработник, да празнуваш, ми се струва недалновидно, прахосническо и безсмислено.
Плещенето на родителите една година преди това какви да са рокли, костюми и коли, приемам като избиване на тежки комплекси.
Училището завърши, браво на децата, да отидат да се почерпят. Да се чувстват добре и да помислят за бъдещето си. Толкоз. Рокли, костюми и коли са изхвърляне, което отстрани изглежда парвенюшко и снобарско, ама без сноби дори като хората.
Празнувайте, когато станете хора, когато успеете, когато сте отличници. Останалото е селска простотия, която впечатлява само вас.
Елена Гунчева