След осемдесет и девета година по бензиностанции, в частни новобогаташки имения, до нови офиси и търговски обекти замогнали се българи почнаха да строят параклиси. Един вид благодаряха на Бога, че им е помогнал да „дръпнат“, дето се вика, да пораснат и да забогатеят.
Не вярвам и една секунда, че са били осенени от източноправославно религиозно чувство – те просто демонстрираха надмощие и височина. Същевременно по градове, села и паланки никнеха и виреха носове минарета на джамии, но там работата е друга и разговорът е съвсем друг. Ако параклисите маркираха новите господарски имоти, джамиите маркираха етнос, територия и претенции.
Сега ще въвеждаме религия в училище. Не знам как точно ще стане и кога ще стане, но чувствам, че има нужда, болезнена нужда има да се заговори и на „друг език“ в училище. И езикът на православието е един от тези възможни езици. И езикът на другите религии също е възможен език.
Иконите в полицейски коли обаче са гротеска. Стотици православни църкви се рушат, кубетата на храмовете ни капят, вътре мирише на мухъл, вият се паяжини, няма свещеници, бабички и старци се щурат из буренаците в църковните дворове, но в полицейските коли ще има икони… Глупава, смахната и неадекватна пиарска идея.
Българските пиари са голям провал. И пиарите по света са провал, защото те се оказаха нищо повече от гримьори – гримьори, които си въобразяват, че могат да суфлират живота ни. Пиарите не мислят за глъбината и същността – интересуват ги повърхностният ефект и впечатлението.
И затова, уважаеми пиари, иконите в полицейските коли са провал. Работата е за кикотене, потрес и гълтане на езици.
Има една много известна пиарка, която често я дават по телевизията – госпожа Диана Дамянова. Нейната поява винаги ме умилява, защото ме връща в блажените дни на детството, когато, седнал до баба си Дона на пейката, заедно с другите жени от махалата, слушах селски „анализи, похвати и съображения“ във вид на клюки, одумвания и сплетни. Прави-струва госпожа Дамянова, и все ще открехне някоя пиарска завеса, все ще ни вкара в някоя пиарска кухня, за да видим как са мелели каймата на политиката и как в каймата на политическите кюфтета главното са били лукът и намачканият хляб.
Аз лично много обичам кюфтета, в които има много лук и намачкан хляб – майка ми така правеше кюфтетата, но в политиката е друго.
Като слушам пиарката Дамянова, а и като слушам и други пиари и анализатори, излиза, че всичко е нагласено, всичко е наужким, всичко е, за да има ефект, и всичко е трай, баби, за хубост. Знаете я тази приказка, нали – трай, баби, за хубост. Правят ти нещо – скубят ти косми от лицето, махат ти брадавици и пъпки, слагат ти ботокс, с пластични операции те превръщат в манекен, избират те за депутат, назначават те за шеф на комисия, съдят те и те оправдават и ти трябва да търпиш, защото накрая ще бъде хубаво и ти ще бъдеш хубав, богат и щастлив, ако си мълчиш и търпиш. Защото – трай, баби, за хубост.
Гледам тази сутрин професор Румяна Коларова – бивш служебен министър на образованието, преподавател в Софийския университет. Тази жена винаги излиза, глътнала предварително бързовар в корема си. Със самочувствие, раздразнителна и нетърпяща възражения, тя ми напомня повече на счетоводителка на аграрно-промишлен комплекс преди осемдесет и девета година, отколкото на бивш министър на образованието. И винаги подчертава, че е професор, че преподава политически науки, че учи студентите си на европейски норми и морал.
Ами ако тази жена е наистина професор, аз какъв съм?
Баба Събка Йошева от село Голяма Брестница каква е?
И клисарят на село Полатен Дишко какъв е?
Аз трябва да съм Шекспир, баба Събка трябва да е богинята майка Гея, а Дишко клисарят трябва да е вселенски патриарх.
Същата „професор“ Коларова заяви, че вече двайсет години българският народ доказвал колко е привързан към Европа, как люби, тачи и милее брюкселските ценности и как нощно време се мята в леглото, бълнува в съня си: „Искам евро, искам евро! Конвергентният доклад, конвергентният доклад!“
Същата професорка Коларова се беше ядосала, че Патриарх Даниил говорил много на 24 май, вместо да каже две-три думи, и даде пример как на времето Фандъкова си мълчала, а сегашният кмет се бута все напред. Ех, ако можеше професор Амелия Личева да е Патриарх – колежката ѝ Коларова би я слушала и на 24 май, и докато свят светува.
Госпожо Коларова, българският народ иска да живее що-годе добре. А добре живее много малка част от него. Българският народ иска да не го лъжат, да не го бият, да не го изнасилват и най-много от всичко иска, може би и без да го осъзнава – да не изчезне. Ние изчезваме, а от камбанарията на Софийския университет професорката Коларова едва ли вижда това. Тя вижда колко е прекрасна земята и колко са щастливи хората. И как еврото свети като слънце над главите ни.
Нищо нямаше да е така, както е сега, ако беше добре. А то е зле. На последно място сме в Европа, на последно място сме, госпожо Дамянова и госпожо Коларова. И това последно място строшава главите и на пиари, и на професори, и на политици и им запушва устата, която по принцип никога не може да бъде запушена.
Защото устата, които ни учат и ръководят, са прекъснали връзката и с мозъка, и със сърцето и са се насочили към хранопровода и стомаха. Пиарите на пълните стомаси и храните гурме трудно ще направят пиар в България. Образователни министри като госпожа Коларова трудно ще ни образова.
Но иконите в полицейските коли ще се движат със сини лампи над тях и ще летят по пътищата на щастливата ни родина.
Николай Милчев