Илюзията за избор
Истината рядко умира от липса на факти, по-често умира от начина, по който са зададени въпросите. Ние не живеем в море от отговори, а в капани от въпроси.
„Искате ли да станем част от свободният и богат демократичен свят?“
„Подкрепяте ли националната гордост и суверинитет?“
– това са въпроси, които изглеждат като покана за танц.
В България преди месеци хората поискаха референдум, но властта отказа.
Не защото нямаше техническа възможност, а защото знаеше отговора. А когато властта знае отговора, народът става излишен.
Когато властта знае какво иска народът, но не изпълнява волята му, това не е управление, а окупация
„Да питаш народа в референдум е като да дадеш нож на затворник“, каза някога, някакъв министър в Източна Европа.
Затворникът може да пререже въжето или гърлото на пазача.
В Русия въпросът също никога няма да бъде зададен правилно.
Никой, никога няма да попита:
„Какво предпочитате, да водим безкрайни войни, за да доказваме, че сме велика империя, или да имаме три пъти по-висок стандарт на живот?“
Ако този въпрос бъде зададен по този начин, самата система ще рухне от смях. Защото отговорът е очевиден.
В Русия никой не пита: "Искате ли да жертвате живота на синовете си в безсмислени войни за имперски фантазии, или предпочитате да живеете като в Норвегия?"
Въпросът винаги е ритуален, като молитва към жесток бог: "Готови ли сте да се жертвате за Величието на Русия?"
Това е въпрос-присъда. Да отговориш с "не" е богохулство.
Но диктатурите никога не задават очевидни въпроси, те формулират въпросите така, че отговорът вече да е вписан в тях.
„Подкрепяте ли великата мисия на Русия?“
Не питат дали, а само доколко.
Русия има повече нефт, газ и минерали от всички скандинавски държави взети заедно, а стандартът им на живот е в пъти по-нисък.
БВП на глава от населението в Русия е едва 14 795 USD, докато в Норвегия е 89 690 USD, а в Дания 74 970 USD.
Норвежците превърнаха ресурсите си в бъдеще, вече имат суверенен фонд от 1,9 трилиона долара, инвестирани по света, за да гарантират пенсии и образование.
Русия превърна ресурсите си в пепел, куршуми и лъжи.
Фридрих Ницше пише: „Държавата е най-студеното от всички чудовища. Тя казва: Аз съм народът.“
Когато държавата се представя за народа, народът няма право на глас. Остава му само да мълчи в редицата и да гние в статистиката.
Илюзията за избор е най-съвършеното оръжие на властта.
Не ти казват, че нямаш право да избираш, а те карат да избираш между двете страни на една и съща монета.
Скандинавските държави са богати, защото не задават на хората въпроси за „славата на родината“, а за бъдещето на децата им.
Затова инвестират, а не маршируват, и имат бъдеще, докато другите търгуват със смърт.
Истината е проста и груба, демокрацията не се убива с танкове, а с въпросници. Тиранията не е в отговора, а в начина, по който е формулиран въпросът.
Демокрацията не се убива с цензура на отговорите, а с монопол върху въпросите.
Народите рядко умират от липса на ресурси, култура или история. Те умират от прекалено много лъжи.
А най-опасната лъжа е тази, която изглежда като въпрос.
Nik Ray