Правиш майдан, после обстрелваш народа на една държава години наред, мислейки си че си всемогъщ. След това ти се връща с тройна сила. Налагаш санкции, крещиш и си късаш ризите, опитвайки се зорлем да поставиш една страна в изолация и накрая в изолация изпадаш ти и гледаш от екрана срещата между най-великите мъже на твоето съвремие, позеленял от яд и зелена енергия, които трябваше да смаже руската енергетика.
Защото винаги всичко се връща. Особено когато насреща ти е страна като Русия.
Кажете честно на кого искате да приличате? На народи, които истерясват от гняв и омраза, действат, без да мислят и да са се подготвили и накрая попадат в собствените си капани. Които скрият грозните си содомски чела зад маските на лъжедемокрации. Или на народи, които умеят да чакат и да се подготвят. А когато тръгнат да действат, го правят така уверено и методично, че променят не само там, където пипнат, но и целият световен ред. А после, застават от другата страна на екрана, където историята ще ги помни. Е да, ще се споменават там някакви макрони и урсули, но колкото да има пълнеж.
Изборът май е ясен.
Персефона Коре
