Какво правим ние единствено всеки ден, всеки ден –
обличаме тялото си с дрехи сутрин и го събличаме вечер –
нищо друго не правим и се страхуваме да не умрем…
Аз лично умирам от страх да не изсъхне черешката.
Страх ме е и да не умра, но това е по-скоро инстинкт,
ужас някакъв от затворени тъмни сандъци.
Какво правим ние единствено – първо ходим, после лежим
и понякога се обичаме в съня си.
Това, за съня, е опасен въпрос – неразрешим,
наричат съня малка смърт или нещо подобно.
Какво правим ние единствено – правим думи от дим,
правим пепел от облаци, хоризонти от корени.
Става страшно объркано – всеки ден, всеки ден,
сутрин – същото, вечер – същото – няма спиране.
Нищо друго не правим и се страхуваме да не умрем.
Аз лично умирам от страх за коса, който до черешката спира.
Ако този черен кос и черешката си отидат от мен,
за какво утре да гледам през прозореца и да пиша?
Какво правим ние единствено – страх ни е да не умрем…
Аз лично умирам от страх, че това е истина.
И точно затова вземам колче от чам
и привързвам черешката с връв – да не се прекърши.
Знам, че косът е голям певец, много голям,
и го чакам да пее на двора и да не свършва.
Николай Милчев
