Един от най-тъжните изводи, до който може да ни доведе едно по-задълбочено наблюдение на родната действителност е състоянието на нашата интелигенция. Значителна част от нея, вместо да гледа напред и да формира визии за бъдещето, да е променящата, революционната сила в обществото, както е задължително за всяка интелигенция, се е вкопала дълбоко в статуквото си. Доволно нанка и папка каквото и отпусне олигархията.
Само по себе си това означава, че в нашето общество вече няма контраелит, способен да поведе народа, свали от власт сегашните управници и да заеме успешно тяхното място. Липсата на такава алтернатива на статуквото ни обрича на бавна, но сигурна смърт.
Каста, група на духовни великани у нас няма. Няма я онази нужна на всеки народ голяма общност от мъдреци, философи, брахмани, която да дава идейни насоки за развитие.
Преобладаващият брой интелектуалци са се превърнали в казионни чиновници, работещи в системата на образованието, бизнеса и държавните структури.
Вместо да дават на българите картина на бъдещето, да търсят и осмислят нови идеи и да произвеждат наука, мозъците на тези дивидууми са изпаднали в дълговременна летаргия, бетонирали са се в бункерите на някакво тяхно настояще, което всъщност е минало. Пропаднали са окончателно в жалката си "зона на комфорт".
Всъщност, те по нищо не се различават от търгашите в бизнеса или политиката. Превърнали са се в техни префърцунени копия, обличащи в красиви фрази и цитати иначе простоватата реч на бизнеса и политиците.
Главното занимание на тези някогашни титани на мисълта е да се ослушват за повече бюджет или нови грантове, а единственото им притеснение е дали някой или нещо може да ги размърда от топлите им бункери, както и дали ще успеят да бетонират в подобни бункери колкото се може повече членове на фамилията си.
В “националните медии” редовно канят такива , за да припяват официалните либерално – пазарни мантри, да славят величието на НАТО и ЕС, “естествената” власт на богатите, социалния дарвинизъм, индивидуализма, алчността и всички останали съвременни пропагандни слогани.
Жалка работа!
Затова и представителите на тази прислойка вече не са никаква интелигенция, а са само дребнодушни подлизурковци на управляващата олигархия. И тук не иде реч за печално известните дайноффци, Инджевци, Лозановци или нойзита, а за значителна част от българите, които се занимават с умствена дейност.
Съвсем тайничко, обикновено преди заспиване или след третото питие някои от тях мечтаят и те да имат повече, още повече и повече пари, коли, къщи, вили, жени, мъже, мебели, бяла и черна техника… Това възвишеност, духовност, идеи…за тях е забравена територия.
Дребните душички из НПО-та, университети и държавни институции, изживяващи се още като някаква интелигенция, потъват ли потъват в собствената си духовна дупка, конформизъм и слугинство, лишавайки и без това ударно затъпяващото ни общество от всякаква надежда.
В същото време същите мантри – свободен пазар, рационално мислене, индивидуализъм и материализъм unlimited, евроатлантически ценности, отворено общество, money makes the world go round..и т.н. отдавна са презряни от истинските свободни интелектуалци по света..
Да, в много държави още има останали истински "красиви умове", цели групи от такива, които мислят и разискват помежду си теми като нови идеологии, многополюсен свят, гнет на технологиите, глобални рискове, възможности за развитие на собствените им общества, борба срещу неравенствата и т.н.
А у нас такива свободни души почти няма. Останали са няколкостотин или по-скоро няколко десетки – повечето отчаяни, потънали в самота, смачкани от статуквото, мечтаещи, но поединично, неспособни дори да се обединят въпреки малобройността си, защото осъзнават, че дори и обединени нямат нито силата, нито средствата да променят каквото и да било.
Тези неоспорими факт са сред основните причини за националната ни дегенерация, за липсата на визия за бъдещето и за скоростното ни духовно падение и материално самоунищожение.
Мъка…трагедия…
Иван Спирдонов