Доброволците, участвали в отбраната, даряват получените обезщетения за строеж на училище
През есента на 1925 г. България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, развили се в района на Петрич от 19 до 29 октомври същата година, привличат вниманието на световната общественост и остават в историята под името “Петрички инцидент”. Точно преди 100 години, малко след края на участието ни в Първата световна война, този конфликт показа силата на българската дипломация и жертвоготовността на местното население.
След подписването на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., България е обезсилена, като войската є е сведена до 20 хиляди души, жандармерията – до 10 хиляди, а пограничната стража – до 3 хиляди, без право на тежко въоръжение.
Около обяд на 19 октомври 1925 г., при първи граничен пост в беласишкия проход Демир капия, български войници започват да копаят кладенец. Гръцки часовой забелязва това и погрешно решава, че нашите копаят окопи. Гръцки граничар навлиза незаконно на българска територия и стреля. След предупреждение, той не се връща и е застрелян от български граничари. При опит на гръцките граничари да приберат тялото, избухва престрелка на браздата.
Снимки: Исторически музей Петрич
Български бежанци от с. Петрово след гръцкото нападение в Петричкия край през 1925 г. във временен лагер в България.
Българското правителство настоява случаят да бъде решен цивилизовано чрез съставяне на двустранна комисия, но Гърция не се съгласява. Вместо това, гръцкият диктатор (или авторитарен министър-председател) генерал Теодорос Пангалос използва ситуацията и на 22 октомври 1925 г. заповядва на VI гръцка дивизия, намираща се край Серес, да нахлуе в България, без да е обявена война.
Гръцката армия преминава южната граница на широк 32 километра фронт, прониквайки на 10-12 км навътре. Окупацията засяга десет български погранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново и Дрангово. Нашествениците извършват грабежи, убийства и разрушения.
Офицери – оперативни командири по време на военния конфликт на българо-гръцката граница.
Гръцките сили, състоящи се от десет батальона, подкрепени от планинска артилерия, картечници, минохвъргачки и авиация, стигат до покрайнините на Петрич, но са спрени пред града. Отпор оказват малобройната погранична стража и доброволци от ВМРО. За координиране на местната отбрана ЦК на ВМРО изпраща Йордан Гюрков, а организационният кризисен щаб е оглавен от войводата Георги Въндев (1890-1942). Зисо Попов, комендант на четите по левия бряг на р. Струма, също има голяма заслуга за отблъскването на гръцките войски.
Войводата Георги Въндев (1890-1942) – организатор на защитата на Петричко по време на гръцкото нашествие през 1925 г.
Българското правителство, начело с премиера Александър Цанков, избира дипломацията, въпреки че министърът на войната ген. Иван Вълков изпраща подкрепления (общо едва 1000 войника), но с изрична заповед да оказват отпор само при крайна необходимост. В резултат на евакуацията, 15 хиляди души напускат родните си села.
България информира Секретариата на Обществото на народите (ОН) в Женева за гръцката агресия. На 27 октомври ОН изпраща нота, настояваща за прекратяване на военните действия. Авторитетни американски и европейски вестници отразяват обширно 10-дневната необявена война. След героичната съпротива на местното население, на 29 октомври гръцките войски са изтласкани и принудени да се изтеглят зад граница.
Сградата на Петричката непълна смесена гимназия, построена с част от репарациите от гръцкото нашествие в Петричко през 1925 г. и със самооблагане на местните жители.
Жертвите от българска страна са 20 души – 5 войници и офицер, 4 доброволци и 10 мирни жители, като едно дете е изчезнало, а ранените са около тридесет. Гръцките жертви са над 120 убити войници.
Назначена е международна анкетна комисия, оглавявана от английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд, с членове ген. Ферарио (Италия), ген. Серини (Франция), Дроглевер Фортуин (Холандия) и Адлер Кройц (Швейцария). След триседмично проучване, комисията излиза с 15-страничен доклад, определящ гръцкото нахлуване като необосновано.
Деца, загубили родителите си след гръцкото нашествие в Петричко през 1925 г., настанени в бежански лагер в България.
Гърция е заклеймена като агресор и на 14 декември на заседание на Съвета на ОН е наказана да заплати на България 30 милиона лева репарации в двумесечен срок.
Част от тези репарации – 1,2 милиона лева – е отпусната като лично обезщетение на доброволците петричани, участвали в отбраната. Тези герои обаче се отказват от парите и ги даряват за построяването на сградата на Петричката гимназия, която дотогава се е помещавала в частна сграда.
Български бежанци след гръцкото нападение в Петричко през 1925 г., натоварени заедно с покъщнината си на влакова композиция на гара Левуново.
Строителството започва през 1926 г., като е положен основният камък на 15 август 1926 г.. След като парите свършват, петричани се самооблагат, за да довършат сградата. Тютюнопроизводителите отделят по 1 лев на килограм тютюн, а служителите – по една или повече месечни заплати. С общи усилия, през есента на 1929 г., Петричката гимназия (днес IV ОУ “Христо Смирненски”) отваря врати.
Чуждестранни кореспонденти, представители на българските власти и местни жители в Петричко при освидетелстване раняването на дете при гръцкото нашествие в Петричкия край през 1925 г.
В чест на събитията, през 1930 г., общинското ръководство решава улицата южно от училището да носи името “22 октомври” – денят, когато гръцките нашественици са спрени пред града, като това име не е променяно и до днес.
На 31 октомври 1937 г. е открит паметникът “Загинали за родината”, върху който са изписани имената на загиналите военни и доброволци в октомврийските събития от 1925 г. България показа, че въпреки че е разоръжена, има сплотен народ, готов да спре всеки агресор.
100 години по-късно
Днес Община Петрич отбелязва 100-годишнината от Гръцко-Българския въоръжен конфликт. В рамките на честванията са представени книгата “Войната за Петрич 1925 г.”, както и художествено-историческият разказ “Щедро петричко сърце”, посветен на дарението за училището. В Историческия музей се провежда научна кръгла маса на тема “Памет и исторически поуки”, открива се изложба и се представя албумът “НЕобявената война – 100 години от Гръцко-Българския въоръжен конфликт през октомври 1925 г.”. Годишнината се отбелязва официално и с възстановка на събитията от 1925 г., подготвена от сдружение “Арамии”, на хижа “Беласица”.
След това ще бъде раздаден курбан за здраве, а музикална програма е с участието на Володя Стоянов, Йордан Николов, фолклорен състав “Китка шарена” при НЧ “Просвета”, с. Катунци, възпитаници на ЦПЛР ОДК – Петрич.
trud.bg