На всеки му се е случвало да качи килца в някой период от живота и изведнъж като гръм от ясно небе го поканят я на прием, я на 20 години от завършването, я някъде другаде, за където иска да изглежда в топ форма. И почва едно скубане на коси, едно преобръщане на гардероба – в коя дреха още не изглежда като кюфте, как да отслабне рязко за два дни, като си ляга без вечеря. И накрая отива на събитието с глътнат корем и стягащо бельо.
Това сме ние, в опит да нагласим числата така, че да отговаряме на критериите за влизане в еврозоната. Трътльовци с глътнати кореми, които за два дни се опитват да прикрият години проблеми с метаболизма и хормоните. От години – това започна още от служебните кабинети на Радев, продължи през кабинета на ПП, ДБ, ГЕРБ и не спря дори сега, при сегашната коалиция, местната власт е систематично задушавана и оставяна с нулево финансиране, за да можем да “глътнем коремите” пред Брюксел. Местната власт – това не са само кметовете, това сме ние, пътищата, които ни убиват, западащите сгради и инфраструктура.
И цялата тази мизерия заради един Брюксел. Зор голям да стане сега, веднага. Откъде изведнъж такъв консенсус между партии, които с години не могат да се разберат да приемат законите по Плана за възстановяване, да вкарат някой и друг живителен милиард в икономиката?!
Това първо. Второто е, че служебните кабинети на Радев водеха същата политика на спешно влизане в еврозоната и ако не му изтичаше мандатът след малко повече от година и не му трябваше летящ старт в изпълнителната власт, нямаше никога да прояви интерес към темата. През годините когато имах предаване в БСТВ, съм канила редица икономисти и експерти, които са били противници на незабавното влизане в еврозоната, никога не е имало такъв интерес у аудиторията като през последните дни. Вярно, тогава ни интересуваха други теми – зелени паспорти, ваксини, локдауни, но искам да кажа, че и ние проспахме да станем на крак когато беше време, а сега, когато вече сме в чакалнята на еврозоната, е малко късно.
Трето, ако наистина ще влизаме в еврозоната от началото на идната година, това означава, че правителството трябва да си седне на задника на секундата да въведе мерки срещу спекулата. Сега, половин година по-рано е времето, не след като местните тарикати вече са вдигнали цените. А политиците мишкуват и не правят нищо, дори избягаха от дебата по темата. Това засилва опасенията на хората и налива вода в мелницата на когото не трябва.
Хайде да не припомням заклинанията и уверенията от началото на войната в Украйна, че можем да живеем без руска газ, и как сега плащаме двойни цени на хляба, млякото, маслото, месото – въобще на всичко, колко тежко обедняхме в сравнение с живота преди четири години, за да затвърдим солидарността си с Украйна и евроатлантическата си ориентация. Сега никой не говори колко скъпо плащаме за храната си, как парите на работещите българи свършват с едно плащане на сметките. Още една такава вълна от инфлация и последиците ще са немислими.
Юлия Ал-Хаким
