Град Купянск, разделен на източна и западна част от река Оскил, е ключов отбранителен център
Руските сили се опитват да щурмуват украинския град Купянск, като отново използват подземен газопровод под река Оскил за атака, както направиха в Авдеевка и Суджа. Би Би Си научи, че руската офанзива срещу града се ръководи от бивш украински офицер, който е предал клетвата си и е дезертирал на страната на Русия, пише украинската редакция на Би Би Си.
На 30 август руското Министерство на отбраната публикува в своя Telegram канал видеозапис от среща между началника на Генералния щаб Валери Герасимов и неговите заместници и командирите на военни окръзи. В продължение на осем минути той монотонно докладва за „успехите на руското настъпление“ на почти всички участъци на фронта. Слушаха го същите генерали, които докладват за „оперативни постижения“.
6-та армия се командва от генерал-лейтенант Сергей Стороженко. Именно той докладва на генерал Евгений Никифоров за темпото на атаката срещу Купянск, а след това тези данни се изпращат в Генералния щаб на Валери Герасимов.
Кариерата на Стороженко е нетипична за руската армия. Той е може би най-високопоставеният колаборационист в нейните редици. Стороженко прекарва по-голямата част от службата си във въоръжените сили на Украйна, но дезертира на страната на Русия след анексирането на Крим през 2014 г.
Сътрудник от Мурафа
Генерал-лейтенант Сергий Стороженко е роден през 1975 г. в село Мурафа в Харковска област.
Тези места не са били окупирани от Русия по време на инвазията през 2022 г. или по-късно. Според украинските медии, роднините на Стороженко все още са живели в Харковска и Сумска области дори в началото на инвазията.
През 1992 г. постъпва в разузнавателния факултет на Института на сухопътните войски в Киев.
През 2016 г. тогавашният полковник Стороженко дава интервю за „Новая газета“, където говори за службата си във Въоръжените сили на Украйна и анексирането на Крим: „СССР не съществува от година, аз съм украински военнослужещ от самото начало“.
Той е служил в 36-та Бригада за брегова отбрана на ВМС на Украйна, където в продължение на две десетилетия се е издигнал от командир на рота до командир на батальон, а по-късно и до командир на бригада. Бил е заместник-командир на украинския контингент в Косово като част от силите на КФОР.
По време на анексирането на Крим през март 2014 г. под негово командване е имало около 1200 военнослужещи.
Бившият говорител на украинските въоръжени сили в Крим, по-късно говорител на украинския Генерален щаб и сега военен коментатор полковник Владислав Селезнев заяви пред Би Би Си, че е добре запознат със Стороженко и дори е служил с него в Косово. Според Селезнев бъдещият руски генерал винаги се е грижил за публичния си имидж, често е организирал престурове на поделението и се е грижил журналистите редовно да го хвалят.
Селезньов твърди, че след началото на пълномащабното руско нахлуване, Стороженко е бил един от тези, които са дали заповеди за ракетни удари по Суми. Според украинския проект Evocation.info, двете сестри на генерала са живели в Украйна: едната в село Козиевка, Харковска област, а другата в Суми.
Активното сътрудничество на Стороженко с руските военни се потвърждава косвено от факта, че на 23 март 2014 г., седмица след т. нар. „референдум“ за статута на Крим, той е получил руски паспорт. Това съобщи източник с достъп до бази данни с лични данни пред Би Би Си.
От 1200-те военнослужещи на 36-та бригада около половината заминават за Украйна, а 600 остават в Крим и започват да служат в руската армия. Там Стороженко оглавява новосъздадената 126-та бригада на бреговата охрана и за осем години – от анексирането на Крим до началото на пълномащабната война – прави кариера като руски офицер.
Към 24 февруари 2022 г. е началник на щаба на 35-та армия на Източния военен окръг със званието генерал-майор.
В първите месеци на инвазията тази армия участва в битки в родния си Харковски регион и, както писа Американският институт за изследване на войната , е практически унищожена в битките за Изюм до началото на юни 2022 г. Руските провоенни блогъри тогава отдадоха поражението на армията на некомпетентността на нейното ръководство.
Това обаче по никакъв начин не повлия на кариерата на Стороженко.
През 2023 г. с указ на руския президент Владимир Путин той е повишен в генерал-лейтенант и ръководи 6-та армия. Именно под нейно командване в момента се водят боевете в Купянска посока, докато в докладите си Стороженко съобщава за „превземането на Купянск“, въпреки че руските войски са все още много далеч от това.
Битки за Купянск
Купянското направление остава един от приоритетите за руската армия. Това се доказва от броя на участващите тук подразделения, нивото на тяхното оборудване и високата интензивност на боевете, която не стихва от есента на 2024 г.
Град Купянск, разделен на източна и западна част от река Оскил, е ключов отбранителен център за въоръжените сили на Украйна. За руската армия превземането му би означавало възможност за изграждане на стабилна отбранителна линия по водната преграда и създаване на условия за по-нататъшно настъпление дълбоко в Харковска област.
Но руснаците не са в състояние да превземат Купянск. Ако сравним бойните карти за октомври 2024 г. и септември 2025 г., става ясно, че настъплението срещу украинския плацдарм на източния бряг на Оскол е в застой от почти година.
В същото време руските войски успяват да преминат Оскил северно от Купянск и да се установят на западния бряг, създавайки свой собствен плацдарм. Оттам те се опитват да окажат натиск върху града, като постепенно пробиват украинските отбранителни линии по протежение на реката, а също така се стремят да прекъснат основния маршрут за доставки между Купянск и Чугуев.
Основният проблем за руските части, окопали се на западния бряг на Оскол, са трудностите със снабдяването, попълването на загубите и евакуацията. Речните прелези са под огневи контрол на Въоръжените сили на Украйна. Участниците в боевете от двете страни съобщават за големи руски загуби при опитите за преминаване на другия бряг.
Неспособни да прехвърлят тежка техника и оръжия на западния бряг, руските подразделения използват тактиката на диверсионно-разузнавателни групи. Те проникват в тила на украинската отбрана, укриват се в укрития, натрупват сили и едновременно с това се опитват да разширят контролираната територия северно от Купянск.
Въоръжените сили на Украйна, от своя страна, се опитват да отрежат този издатък с удари от страната на Тищенковка и Кондрашивка и разчистват северните покрайнини на Купянск от проникналите там групировки.
Тръба 3.0
Наскоро се появи информация, че руските войски са намерили друг начин да прехвърлят подкрепления през реката. Те са решили да използват една от нишките на нефункциониращия газопровод между селата Лиман Перши на източния бряг на Оскол и Радкивка на западния бряг.
Разстоянието между тези населени места е девет километра, но тръбата не минава по права линия – дължината ѝ е около 13 км.
За използването на газови тръби за проникване в тила на украинските войски се съобщаваше и по-рано – по време на боевете за Авдеевка и Судижа. А сега стана известно за друг такъв подземен проход. На кадрите, публикувани от Z-блогърите, се виждат руски войници, които пълзят през тясна тръба.
Украинските медии публикуваха и запис от разпита на руски войник, пленен в района на Купянск. Той каза, че са били изпращани през тръба на групи от по десет души. Във видеото, разпространено от украинските медии, той посочва името на своя полк, който е част от 6-та Обединена армия на Ленинградския военен окръг.
Според него почти всички войници от неговата рота — около 70 души — са били убити или ранени в последвалите боеве. Тази информация е трудна за проверка и показанията на военнопленниците винаги трябва да се третират с повишено внимание. Във всеки случай използването на газопровода се потвърждава и от други източници.
trud.bg