Бившият нунций в София архиепископ Пекорари разкрива Ватикана иззад кулисите
От 7 май режимът на избирателите на новия папа се очертава изключително строг
Кандидат за папа изпаднал в ужас заради циркулиращо в мрежата видео
Какво правят междувременно 133-та кардинали, които вече са в Рим и очакват започващия на 7 май конклав, за да изберат наследника на папа Франциск? „Цакат белот, някои играят на тенис, всички хапват и пийват!“ – твърди пред репортери в „Папското кафене“ недалеч от входа на Ватиканските музеи 79-годишният архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари. Познава ги той до един избирателите на новия папа, защото като дългогодишен висш дипломат на Светия престол и високопоставен прелат се е срещал с тях в Италия и навсякъде по света. Да не говорим за това, че като апостолически нунций в България от 2014-та до 2021 г. монсиньор Пекорари, по собствените му думи, е бил голям приятел със споминалия се наш патриарх Неофит и пази прекрасни спомени от страната ни. Даже с орден „Мадарски конник“ го закичва президентът Румен Радев заради заслугите му за развитие на добрите връзки между България и Ватикана, и в частност – между Светата католическа църква и Българската православна църква.
Ама за какво си приказват кардиналите, очаквайки Сикстинската капела да ги погълне на 7 май? „Ех, какво правят… – въздъхва архиепископ Пекорари, който според репортера на в. „Кориере дела сера“ Фабрицио Кача е приятел на много „червени шапки“ и дори на кандидати за папа. „Говорят си, опознават се, надушват се и лека-полека започват да идентифицират следващия понтифекс. И ви уверявам, че е много по-добре да вършат всичко това в някой ресторант, а не в пансиона „Санта Марта“, където са настанени, тъй като навън и на маса те са по-спокойни и преди всичко далеч са от любопитни уши“. Не е тайна например според архиепископа, че папа Бенедикт XVI през 2005 г. е бил избран на маса в една от кръчмите по започващата от служебния вход на Ватикана улица „Борго Пио“. „Единственият проблем е – посочва монсиньорът – че кардиналите трябва да приключват с вечерята преди 22:30, в противен случай на входа трябва да звънят на швейцарската гвардия, за да им отвори“.
Но нима е толкова страшен „Санта Марта“, където живя и починалият папа Франциск? „Ех, чак страшен не е, но той е като хотел с всичките му задължителни джаджи за сигурност и контрол, та затова трябва да се внимава, дори за да не стане човек за резил – обяснява архиепископът и продължава – Не мога да ви кажа името му, защото ми е скъп приятел, но един чуждестранен кардинал, който смяташе, че всичко е безплатно в „Санта Марта“, поканил няколко колеги в стаята си да си поговорят след вечеря и те изпили на бърза ръка всички бутилчици с ликьорчета от минибара. Когато на другия ден на рецепцията представили на моя приятел сметката, той едва не заплакал, затворил се в стаята и цял ден не излизал!“.
А какво хапват кардиналите в кръчмите около Ватикана? Според архиепископ Пекорари те наблягат на местните, римските манджи, като особено популярен бил отглеждания в полята около Вечния град артишок. Той бил предпочитан или „по еврейски“, значи златисто изпържен и хрупкав, или „по римски“ – на пара и полят със зехтин и лимонов сок, често „на скара“, нарязан на тънки филийки. Популярни били също така спагетите „ала карбонара“, тоест със суров жълтък, бекон и пармезан, оризът с аспержи, „салта-ин-бока-ала романа“ – телешки филенца с разтопанa моцарела, пилешкото месце на фурна, пак по римски.
Разбира се, папското воинство не пропуска да разпуска и с чаша вино, но архиепископът твърди, че през последните дни прелатите избягвали да ходят по ресторантите с червените си мантии, тъй като разтропаните кръчмари веднага им скроявали шапките и надували безбожно цените на еликсирите. Ето защо кардиналите предпочитали да обличат за кръчма скромните си черни ризи, сака и панталони на обикновени свещенослужители. Отказвали се били от пурпурните си одежди, дори когато ходели да изближат по сладолед, но причината да навличат по-скромно облекло за сладкарниците не била някаква висока цена на лакомството, а наредените на опашка простосмъртни негови любители. Които щом видели кардинал в „тържествени доспехи“, веднага му падали на колене с молба да ги благослови и опашката пред него ставала по-дълга, отколкото тая пред ваничките със сладолед.
Колкото до белота, то в „Санта Марта“ вечер се вихрели истински турнири, като техен организатор бил запаленият по всякакви игри на карти бразилски кардинал Хайме Шпенглер – архиепископ на големия град Порто Алегре. А тартор на половин дузината тенисисти сред избирателите на бъдещия папа бил испанският кардинал Сантос Абрил Кастело, който бил голям спортен ентусиаст и гледал да е на корта винаги, когато може. „Но той мрази да губи – разкрива неговият приятел архиепископ Пекорари – и затова е измислил трик – когато мачът върви зле, той дава знак на асистента си извън терена, оня му носи телефона, все едно че някой го търси спешно и срещата свършва, без Сантос да падне!“.
Кардиналите са сериозни хора, но нищо човешко не им е чуждо, включително и да си направят лек бъзик с някой колега. Така например филипинският кардинал Луис Антонио Гоким Тагле, който също е сред фаворитите за папа, от няколко дни бил изпаднал в истински ужас „Истина е – натъртва архиепископът – Преди години Тагле пеел парчето „Imagine“ на Джон Ленън в освободен от задръжки клуб и някой взел, че пуснал старо негово видео в мрежата, за да го вземат всички за мезе…“
А от 7 май, може би само за ден-два, но може и за година, тъй като никой не може да предвиди колко време ще трае конклавът, започват дни с направо затворнически режим за волните сега кардинали. Ставането в „Санта Марта“ ще бъде в 5:30, след тоалета следва първата за деня молитва, закуската е от 6:30 до 7:30, в 7:45 се потегля към Апостолическия дворец, където в 8:15 се служи тържествена литургия. В 9:30 ч. се влиза в Сикстинската капела, там се чете от всички нарочна молитва и после започва сутрешното гласуване. Ако то е неуспешно, в 12:30 часа кардиналите се връщат в „Санта Марта“, в 13 часа обядват и след това почиват до 16:00 часа. После отиват отново в Сикстинската капела, първо се отдават на молитва и след нея поставят началото на следобедното гласуване, насрочено за около 16:50 часа. Ако изборът е неуспешен, в 19:15 ч. се чете вечернята, следва връщане в „Санта Марта“, където в 20 ч. се сервира вечерята, а в 21:30 се отива по стаите за спане. Досадна рутина, която обаче се забравя веднага след избирането на папата и вдигнатия в негова чест мощен купон.
Автор: Румен Михайлов
trud.bg