Сайтът на възраждане е върнат. DNS-ите са възстановени предишните и след опресняване сайтът им трябва отново да заработи!
Като човек, чието име се спряга зад „хакерската атака“ на сайта на Възраждане“, съм длъжен да дам обяснение на всички заинтересовани. Никой не трябва да се притеснява, че зад мен стои световното задкулисие, което цели ликвидирането на опозицията в България. Случаят е далеч по-прозаичен. Повече от година след изключването ми в разрез с устава поради небрежността им към административните и организационните дела продължавам да съм свързан с партията, ръководена от Костадинов.
– Моето име все още фигурира в съдебната им регистрация като член на ръководството на партията. По този начин нося отговорност за събития, с които нямам нищо общо.
– Адресът на съдебната им регистрация продължава да е адресът на моя офис на бул. Христо Ботев 111, и не е променен въпреки настояването от моя страна и въпреки че получиха обширна партийна централа на площад Славейков. Като ползват фирмено имущество за което не плащат, те нарушават чл. 24 от ЗПП, за което в някаква степен и аз – без вина – нося отговорност.
– Домейнът на сайта им също е на мое име. Той е плащан с лични средства от юни 2014г до ден днешен. Наличието на този домейн на мое име е проблем, защото към мен могат да бъдат отправени всевъзможни искове от политически противници на Възраждане, които биха били засегнати от публикации в сайта. (такива е имало)
Тъй като партията се управлява еднолично от Костадинов, той е човекът, който трябва да предприеме необходимите действия. Спирането на сайта за 24 часа е един любезен начин да му напомня, че има неизпълнени отговорности.
От хората, които бяха споменати във временната страница не им е искано съгласието да бъдат споменати. Те са подбрани по това, че са работили безкористно за Възраждане много преди в организацията да замирише на парламент и пари. Защо симпатизантите на партията мислеха, че първопроходците ще направят неприятни разкрития вместо да очакват, че ще разкажат хубави спомени – това е въпрос, над който те сами трябва да се замислят.
Надявам се, че случаят ще напомни на всички колко е важна киберсигурността и интелектуалния капацитет, който може да я гарантира и колко е важно партиите, които имат претенции да управляват държавата и ползват публични средства (субсидии) за да развиват този капацитет, наистина да инвестират в развитието на човешкия си потенциал.
Още веднъж поднасям извинения на всички, които са се почувствали засегнати или обидени.
Николай Дренчев
