Хамид Хамид: "Г-жо председател, аз съм Хамид Хамид. А не, който излезе и да го наричате Хамид Хамид. Толкова ли не ме запомнихте?!" Че защо е необходимо да запомня. През 1999 г. един човек даде 240 хиляди долара на аукцион за старата и почти празна кутия с гримове на Мерилин Монро. Хората не плащат за някакъв предмет, а за емоцията и сближаването по линия на предметността с някоя звезда или величие. Цената отразява популярността, възхищението от, както и значимостта на собственика. Колоритността се култивира, умът и вкусът биха могли да се развиват. Когато си видим, трябва да се грижиш за уважението на публиката. Дали става дума за интелигентно председателство на парламента, или просто за красота и глезене около престижна личност (отразена слава), няма значение. Изисква да полагаш усилие за развитие в нова среда.
При Киселова такова усилие няма. Тя продължава да отива до контейнера за боклук, да изсипва торбичката си с битови отпадъци, после да си я сгъва и да я прибира в чантата, че да има торбичка за следващия път. Какво да се прави, животът е оскъдица, трябва да се пести. Една председателска заплата не стига за всичко. Преди много години ми беше попаднала една много забавна американска книжка за славата, където авторката с добро чувство за хумор редеше съвет след съвет какво да правиш, че да се превърнеш в звезда, знаменитост, да получиш влияние и пр. На практика всичко е позволено в зависимост от сферата на пребиваване в публичното пространство. И ако не можеш чрез интелигентен удар, то добий слава чрез скандал или позорно действие. Но имаше и няколко съвета какво НЕ ТРЯБВА да правиш в името на славата:
1. Ако сте жена, никога не намеквайте, че обичате шведските тройки;
2. Ако сте мъж, никога не намеквайте, че може би сте бисексуален. … Но книжката звучи вече доста старомодно, четвърт век назад. Като се замисля тези съвети са се превърнали през последните години точно в обратното на проповядваната през тях норма. Какъв парадокс! Киселова изглежда като несигурност и податливост, изгражда съжаление вместо възхищение, и това е употребяемо също. И красотата, и амбицията, и грозотата, и комплексите, и сексуалните желания – практически всичко е употребяемо, когато има КОЙ да реши да го ползва за постигане на резултати.
Киселова върши това, което БСП й казва да върши. А БСП й казва това, за което на Зафиров му звънят по телефона. Изобщо БСП-то не само се самоубива, но и го прави гръмко. Съвсем в реда на нещата, става дума за омразата на стадото срещу силните единици, les souverains. Стадото е враждебно към тях и безмилостно. За сметка на това стадото обича грозното и неспособното, защото то не го застрашава, не го смалява, не го кара да се усеща непълноценно, несъразмерно, не му задълбочава комплексите. Стадото е склонно да крепи себеподобни, да се обединява срещу силните единции и да се радва, когато красавицата я убиват с камъни. Човекът без качества създава спокойствие сред околните, човекът с качества ги взривява.
Калина Андролова