Една надута отзад със сламка жаба е пет пъти по-голяма от ненадутата, нормалната, вижда се на заглавната снимка, първия фотос.
Едновремешните джамбази-тарикати по същия начин са надували добичетата за продан, и купувачът, лековерен и прост, си купувал за луди пари охранен кон, а после, вкъщи, се оказвало, че хубавият ат просто е дръглива грохнала стара кранта, на която ребрата се четат от слабост и старост.
Всичко у нас е фалшиво и въобще не е такова, за каквото се представя пред съответните публики.
Целта е една: повече пари, по-голяма печалба.
Значи в основата на Принципа на надутата жаба е Алчността.
Алчността (щението) е един от седемте смъртни грехове, наред с лакомията, гордостта, блудството, завистта, унинието и гнева. Носи разруха и летален изход на алчния Надувач на жаби, каквито сме май всички.
Ето как действа Принципът на надутата жаба в книжарския бизнес:
На втория фотос са българското и американското издание на една знаменита книга „Принципът на Луцифер“ на великия социален психолог Филип Зимбардо. Преводът на български език със същия текст (приблизително същия брой думи). Този предлаган ни от Издателство “Изток Запад” продукт определено и без съмнение е „Надута жаба“. Страниците са 784, тежи 1075 гр., размерите са огромни. Цената му е 40 лв., американската книга е два пъти по-евтина у нас, струва само €10 в същата книжарница на "Витошка" в София.
По принцип “надуването” става с огромни полета на страниците, с по-едър шрифт, с ползването на обемна хартия, с увеличаване на формата, с включването в текста на бели полета и на цели бели страници и др.
На третия фотос е книгата "Улица Каталин" на Магда Сабо, издадена от Издателство “Колибри”. Тя има 256 страници и струва 15 лева. Вътре книгата е разделена на няколко части. Всяка част е отделена с бели полета и бели страници. Както се вижда на четвъртия фотос, текстът в книгата е оскъден, шрифтът е големичък, има огромни бели полета навсякъде, цели 7 бели (изцяло или отчасти) страници отделят една част от книгата от друга – от 45 до 51 стр. включително.
Ако приемем, че книжката е в 10 части, например, излиза, че издателството ни продава 60-70 бели страници, т.е. просто ни продава хартия. Повече от половината книга, тя е 256 страници, е бяла хартия, без текст, за която бяла хартия читателят-купувач плаща половината цена, цели 7 лв., което си е доста скъпо (28 пъти по-скъпо за това количество) при този вид печатарска хартия. Това си е Далавера par excellence.
На последният фотос е току-що издадената от издателя Лъчезар Минчев книга "В лош час", автор е великият Габриел Гарсия Маркес. Той гледа от обложката, и му се завива свят, като вижда, че книгата съдържа освен неговия текст в страници с огромни полета отвсякъде, но и още 25 чисто бели страници, 25!, цели 25 от общо 202 страници, значи 13% от книгата е измама в полза на издателя. Той не разбира, книга ли си купува, тетрадка ли, тефтер ли?
Когато човек си купува книга, той си купува текст, а не бяла хартия – казва Хендел.
В този смисъл и в този контекст някои книгоиздатели у нас, вече забогатели чрез всякакви такива и други измами, все по-често показват дива селска алчност, просташка изобретателност, и тъпо неуважение към читателите, смятайки ги тях всичките за тъпи баламурници, а пък себе си – за велики и предприемчиви мИнЕджъри.
Което няма как да не е възможно да не е така в такава проста държава като нашата!
акад. Петър Иванов, книгоман
