Къса памет или политически интереси поставят под съмнение наследството на французина?
Който се опитва да промени „малкото мнозинство“, минира Охридския договор и клати етническото равновесие в страната
Местните избори на 19 октомври в Северна Македония, макар и далече, вече се превърнаха в мотив на партиите да мерят сили извън легитимните политически средства. В стремежа си да си „постелят“ успех на вота, някои от тях си позволяват да „пипат“ дори такива категории, които са утвърдени от конституцията и са доказали на практика своята ефективност. Като например така нареченото „Бадентерово мнозинство“, което е вписано в Охридския мирен договор от август 2001 г. и после е внесено в основния закон на страната, изиграло огромна роля за успокояване на етническото равновесие в държавата и за нормалното ѝ функциониране, доколкото такова има, разбира се. В този смисъл да се опиташ да поставиш под съмнение това парламентарно правило, означава да поставиш под съмнение и ролята на неговия „вносител“ – френският конституционалист Робер Бадентер.
От времето, когато някогашният министър на правосъдието на Франция Робер Бадентер, предложил отмяната на смъртното наказание чрез гилотиниране, участва в подготовката на Охридския мирен договор, изминаха 24 години. В Скопие имат всички основания да са крайно благодарни на французина. В началото на 90-те години, когато започна разпадът на Титова Югославия, конституционалистът оглави специално създадената от Брюксел Арбитражна комисия, която трябваше да прецени кои от югославските републики могат да получат статут на суверенни и независими държави. Една от тях бе Социалистическа Република Македония, която чрез референдум на 8 септември 1991 г. обяви своята независимост. Арбитражната комисия на Робер Бадентер огласи своето решение в началото на 1992 г. Това пък даде повод на 15 януари България първа в света да признае нейната нова държавност, което отвори пътя на Република Македония към международно-правното ѝ признаване. Един факт, който още тогава в определени среди на политическия елит в Скопие, възпитан и отгледан в условията на комунизма и на СФРЮ, бе представян като израз на някакво чувство на вина на България към съседите край Вардар, но и като добре пресметнат ход на коварство, който в бъдеще би могъл да бъде използван пропагандно в някои ситуация на двустранните ни отношения.
Вторият път, когато Робер Бадентер се докосна до политическата и етническата ситуация в Република Македония бе по времето, когато международната общност полагаше усилия да сложи край на въоръжения конфликт в страната. В подготвяния документ за спирането на военните действия и за устойчиво мирно развитие на държавата, който после получи името Охридски договор по мястото, където бе подписан, имаше нужда да се дадат сериозни гаранции за правата на етническите общности. Преди всичко на албанската, разбира се, най-многобройната в държавата. И то по такъв начин, че в бъдеще да бъдат предотвратени случаи, в които която и да е общност да няма причина отново да се оплаква от нарушаване на правата ѝ. На политиците от екипа, който готвеше договора, бе нужен академичен авторитет, юрист с опит и влияние, с парламентарен и управленски опит, на всичко отгоре, който да е познат в Република Македония със заслуги за нейната независимост. Първото име, за което се сетиха, бе тъкмо на Робер Бадентер. То всъщност си остана и единственото, което поканиха.
Опитният французин си свърши перфектно работата. Той предложи една формула, която влезе в договора от Охрид, а после бе вписана и в конституцията на страната. Уникална по своята простота, която после се оказа ефективна заради своята практичност. Извън точната юридическа формулировка, с която бе записана, тя означаваше следното: закон, който се отнася да културната идентичност на някоя етническа общност в държавата, освен „голямо“ мнозинство от всички депутати, трябва да има и подкрепата на „малко“ такова от пратениците на същата етническа общност. „Принципът на Бадентер“, бе универсализиран за всички немнозинствени етнически групи в страната, но в онзи конкретен политически контекст през август 2001 г., когато трябваше да бъде сложен край на въоръжения конфликт, бе ясно, че се отнася най-вече за албанците. Правилото продължи да действа по този начин през всичките години, откакто бе вкарано и в конституцията, докато през миналата година в община Дебър се случи точно обратното. На заседание на общинския съвет в града, населен предимно с граждани на Северна Македония албанци, когато е трябвало да бъдат променени някои имена на улици, съвсем коректно албанското мнозинство е отчитало интересите на малцинството на македонците. Голямото общинско албанско мнозинство се е съобразило с малкото македонско такова. Значи и на по-ниско равнище от парламентарното, дори в „обратна посока“, идеята на французина работи. Смея да кажа, че тъкмо функционирането на този принцип се оказа мерило за стабилността на всяко едно управление в държавата през годините и негова емблема за етническо равновесие и действеност. Нямаш ефективна и легитимна власт без действието на „Бадентер“. Впрочем за приноса си към Република Македония французинът бе награден с ордена „8 септември“ – най-високото отличие за чуждестранен гражданин.
И така допреди няколко дни. Закон, внесен от правителството за промени в изборните правила с оглед на местния вот на 19 октомври, не получи „малко“ мнозинство. За първи път! Просто гласовете на депутатите албанци от партиите в управляващата коалиция бяха по-малко от тези на опозиционните албански политически сили. Съотношението бе 11 „за“ и 18 „против“. Цифрите са категорични, но по-важното бе, че принципът бе нарушен. Впрочем, това и се очакваше, след като един от участниците в коалицията от четири партии ВЛЕН – министърът на здравеопазването и лидер на Алианс за албанците д-р Арбен Таравари напусна кабинета. Някои от депутатите от партията му – също, което промени баланса в Събранието между пратениците от партиите на албанците. Законът, разбира се, не мина, от Държавната изборна комисия помогнаха да се намери друго решение, но лошото впечатление от неспазването на „Бадентера“, както фамилиарно наричат принципа на френския конституционалист, си остана. Което пък постави под съмнение и стабилността на кабинета и на управляващото мнонзинство и даде повод тъкмо от Алианс на албанците да отбележат, че правителството няма легитимност, защото не отразява етническата картина в обществото. И тъй като принципът на Бадентер е един от сълбовете на Охридския мирен договор, това означава, че се поставя под съмнение и неговото значение и смисъл. И така нататък.
И понеже в политиката при съседите нищо не става случайно и всеки факт си има своята опашка някъде из партийните централи, изведнъж, само няколко дни след несполучливото гласуване в парламента, министърът на правосъдието Игор Филков публично постави въпроса дали вече не е време да се преразгледа принципът на Бадентер и неговото място в конституцията на страната. Пръв реагира неговият колега от кабинета, министърът на икономиката и труда Бесар Дурмиши, който изрази учудване и неразбиране с какви мотиви и с каква цел неговият партньор в правителството повдига този въпрос. И преди медиите и обществето да започнат да се питат това някакъв пробен балон ли е или е сериозно намерение за преоценка на „Бадентера“, премиерът Християн Мицкоски категоричнжо заяви, че въпросът с правилото на малкото мнозинство е решен веднъж завинаги и точка. И вижте какво се получи – министър Филков, който е от партията ЗНАМ на кмета на Куманово Максим Димитриевски, зад когото наднича онзи същият Бранко Цървенковски, повдига въпроса, министър Дурмиши, който пък е от ВЛЕН, го оспорва, защото вижда атака срещу Охридския договор, а премиерът, който е от ВМРО-ДПМНЕ, слага нещата на мястото. Какво, скроена конструкция, за да покаже как „демократично“ действа едно коалиционно правителство или пък, за да покаже кой всъщност кара влака в Северна Македония? Или нещо друго?
Каквото и да е, ще стане ясно. Нали идат избори. Но въпросът кой се страхува от Робер Бадентер си остава, нали?
Автор: Костадин Филипов
trud.bg
