В социалната мрежа върви дискусия относно броя дни, в които родителите могат да освободят децата си от училище по семейни причини. Красимир Вълчев мислех Ви за разумен човек. Дори имах надежда, че наистина може да направите нужната промяна в образователната система, ама … май съм се объркала.
Личното ми мнение е следното:
‼️‼️‼️
Кой по дяволите изобщо си позволява да ми ограничава броя дни, в които детето ми няма да е на училище?
Аз съм родителят. Аз нося отговорността. Аз знам най-добре кога детето ми трябва да остане вкъщи – по семейни, здравословни или емоционални причини.
‼️‼️‼️
Намирам въведената мярка за рестриктивна спрямо нас – родителите. Това е стъпка в посока, в която държавата все повече ни отнема автономията. Доближаваме се до момента, в който някой ще реши, че нямаме „достатъчен родителски капацитет“ и ще започне да предлага децата ни да се отглеждат в приемни семейства, защото „държавата знае по-добре“.
Години наред, след празнуването на Нова година с любимия и децата, заминавахме на почивка – летяхме до остров Пукет и прекарвахме около месец на брега на Андаманско море. Всеки път информирах класните ръководители и директорите, че децата ще отсъстват.
Но това отсъствие не беше само „ваканция“. В багажа ни имаше учебници. Учеше се по учебната програма, попълваха се тетрадки, правеха се упражнения. Сядахме всяка сутрин и децата учеха. Да, може би не всички родители го правят, може би някои злоупотребяват – но нека наказваме злоупотребяващите, не всички останали.
С подобни ограничения не вървим в правилната посока.
Контролът не ражда качество. Пренебрегването на родителската роля е неуважение. А игнорирането на конституционните ни права с наредба на министъра на МОН е просто жестоко недоразумение, освен, че е юридически гаф.
Да ви кажа ли как се чувстват момичетата, когато са в цикъл и им е за първи път? Или първи ден с болки, с гадене, с притеснение?
Кой ще им даде бележка?
Кой ще обясни на директора или класния ръководител, че не са били в състояние да станат от леглото, без да ги посрамва?
‼️‼️‼️
Тези мерки не решават проблеми – те създават нови. Въпросът не е в броя дни, а в това докъде сме готови да стигнем в подозрението към родителя. А когато държавата започне да подозира семейството – значи има нещо гнило. Но не в семейството.
Лилия Божкова