🐊 Гледах репортажа за крокодила (припомнен от Alexei Lazarov), който се казва Кроко и живеел в дупка на улица „Мусала“ в софийския квартал Ботунец, и това е някаква обикновена новина, между другите. Истински крокодил, в дупка на улицата, в столичен квартал, отглеждан с години, съседи, които не смеят да се оплачат, а си го пазят, свикнали са: кротък е, от дете са го гледАли, играе с топка, нЕма проблем. Не хищник, а артист, част от квартала. После дошли от зоологическата и го прибрали. Бил слаб, с изкривени кости, без зъби, явно е живял дълго така в дупката.
Абсурдът тук не стряска, а е фон, щото всичко ни минава през очите и нищо не запомняме. Тук чудовищата не се появяват изневиделица, а си ги отглеждаме от малки.
И крокодилът не е само един и не е само в Ботунец, има ги много, във всяка дирекция, комисия, община и служба. Кротуват, не пречат, ако не ги подразниш, отдавна са си там, поздравяват, свикнАли сме им, нема проблем. И когато един ден дойдат да ги извадят от дупките и им видим беззъбите усти и кривите кокали, ще гледаме и ще се чудим как сме живели така, кви хора сме бе, и дано не се окаже, че ние сме крокодила в дупката.
Любомир Ноков