Ленче Кремче – символът на лицемерието, наглостта и провала на българския преход
Името на Елена Поптодорова, позната на всички вече като Ленче Кремче, се превърна в синоним на арогантност и лицемерие. Тази жена, която десетилетия наред се възползва от всяка власт и всяка конюнктура, днес отново е на екраните, за да поучава българите. Но вместо респект, тя предизвиква единствено дразнение, отвращение и усещането, че българският преход продължава да ражда „авторитети“ от най-лошия вид.
От комунистическите привилегии до „демократичния елит“
Ленче Кремче никога не е била от хората, които са страдали от режима преди 1989 г. Тя не беше дисидент, не беше репресирана, не беше от онези, които плащаха цената за свободата. Тя беше привилегирована – с достъп до чужбина, до образование, до кариера, каквито обикновеният българин дори не можеше да си мечтае. Режимът я изгради и я подготви, защото тя беше „надежден кадър“.
Когато системата се срина, Ленче Кремче първа усети накъде духа вятърът. За една нощ смени цветовете, пребоядиса се и започна да се представя като „демократ“ и „реформатор“. Същата, която беше издигната от комунистическите структури, внезапно стана техен противник. Това е класическа картина на опортюнизъм – да се нагласяш според интереса на момента, без капка морал или чест.
Скандалът, който завинаги ще я преследва
2017 г. завинаги ще остане черна страница за Ленче Кремче. Тогава тя попадна в световните новини – но не като дипломат, а като крадла. Случаят в полско летище, когато беше хваната да изнася стоки от безмитен магазин, разби окончателно нейния имидж.
Колкото и да се оправдаваше, че било „невнимание“ или „лични проблеми“, фактът е един: осъдена е за кражба. Тази дума – крадла – ще я следва винаги. И няма значение колко медийни изяви ще направи след това, петното остава. Един дипломат може да сбърка в думи, но когато сбърка в морал – всичко приключва.
Постоянното назидание
Въпреки това, Ленче Кремче продължава да заема централно място в ефира. Ден след ден, седмица след седмица тя поучава българите какво да мислят, кого да харесват, от кого да се страхуват. Тя е типичният пример за „елит“, който живее в собствен свят, далеч от проблемите на обикновените хора.
Нейните изказвания са едно и също: Русия е зло, САЩ са спасение, НАТО е единствената гаранция. Това вече звучи като заучена плоча, без никакво усилие да се предложи реално решение за България. Само лозунги, само клишета, само назидателен тон. Затова и хората не я търпят – защото никой не иска да бъде наставляван от фигура, която самата е загубила моралното си право да говори.
Русия – личната ѝ мания
Няма нейно интервю без Русия. Тя е обсебена от тази тема, до степен на мания. Всеки проблем на света за Ленче Кремче започва и завършва с Москва. Но когато слушаш едни и същи повторения години наред, вместо авторитет, усещаш само досада.
И най-големият парадокс – именно тя, човек, изграден в условията на комунистическия режим и възползвал се от неговите бонуси, днес е сред най-яростните критици на Русия. Ако това не е двойствен морал, кое е?
Защо Ленче Кремче дразни толкова?
Защото олицетворява всичко, от което българите са уморени:
Привилегии от комунизма, вместо лични заслуги.
Пребоядисване след 1989 г., вместо принципност.
Скандал с кражба, вместо морал.
Назидателен тон, вместо диалог.
Мании и клишета, вместо реални решения.
Това е формулата, която превръща Ленче Кремче не в авторитет, а в карикатура на прехода.
Ленче Кремче е живото доказателство защо хората не вярват на „елита“. От комунистическите привилегии, през пребоядисванията и скандалите, до вечното поучаване – всичко в нея е символ на фалша. Тя не е глас на разума, а глас на арогантността. И колкото повече се появява по телевизиите, толкова повече дразни и отблъсква.
България не се нуждае от такива „морални“ наставници. България има нужда от честни, почтени и принципни хора. А Ленче Кремче е точно обратното – едно от най-ярките въплъщения на наглостта и двойния морал, който съсипа доверието в обществото.
http://pogled.eu