1.Kak възникна вашата практика като психолог? Разкажете малко повече за себе си в личен и професионален план.
Интересът ми към психологията възникна паралелно с интереса ми към човека като цяло. Винаги ми е било присъщо наблюдението във всеки един аспект, така бях от дете. Усамотявах се, четях или рисувах, наблюдавах света в дистанция.
Възприемам себе си като човек, който изследва, търсещ дух, бунтар в много отношения. В мен усещам непримиримост, стремеж към откриване на нови, неизследвани територии. Непрекъснато се оглеждам за възможности, които да ми послужат да осветля човешката същност, за да мога да погледна в нея от различна перспектива.
Не виждам клиентите си като безпомощни и слаби, дори да се чувстват такива, когато идват при мен. Гледам на тях от позицията на силата, която имат или която временно са загубили. Работим заедно, падаме, ставаме и търсим начините. Безкрайно ценя и уважавам шанса, който всеки клиент ми дава като ме потърси. Стремя се да бягам от его заблуждението, че от стъпалото на своя професионален опит и знания съм наясно с всичко.
Убедена съм, че хората са способни да се преодоляват, да растат, да се справят и същевременно e важно да приемат и уважават своята уязвимост. Внушавам им вярата, че имат всичко необходимо в себе си – всичко, което да ги изведе на правилния за тях път. Говоря им за избора, за отговорността, която носят за себе си. Използвам директен подход в терапията, поставям предизвикателства и провокирам всеки един да размести пластовете си. Харесва ми да бъда открита и пряма в някои отношения, защото вярвам, че човек е склонен да търси удобното, лесното, смилаемото, а промяната изисква вътрешна конфронтация и безпощадна честност. Има етапи, кризи, които има нужда да бъдат преминати, преживени и изстрадани – само така може личността да устои на всички свои бури и премеждия.
В интимното пространство на терапията преоткривам отново и отново любовта си към хората. Любовта към човека е в основата на всяко терапевтично въздействие. Тя реално е най-важният инструмент във фината работа по оцелостяването на личността.
2. Какво доведе до сериозния интерес към темата нарцисизъм?
Предполагам интересът ми към нарцисизма датира доста отдавна, просто в един момент започна да изкристализира.
От край време мрачните аспекти на личността са ме вълнували и съм търсила литература в тази посока.
В детските ми години буквално бях хлътнала по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“ в който главният герой подлага на чудовищен експеримент самия себе си, за да стане невидим и така да придобие огромна власт и предимство пред останалите. По същият начин съм била впечатлена от „Странният случай с Д-р Джекил и Мистър Хайд“ на Робърт Луис Стивънсън, „Майстора и Маргарита“ на Булгаков и „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд – все книги, в които се поставя фокус върху тъмната страна, неизследваната, скритата ни същност, демонизирана и отхвърлена.
Впоследствие в работата ми започнах да се срещам с нарцисизма в различните му проявления от разказите на участници в подобни връзки, чрез нарцистични личности, както и от всичко, с което сама съм се сблъсквала в живота си.
3. Разкажете малко повече защо смятате, че има епидемия от нарцисизъм и моля обяснете на какво се дължи?
Личността става все по-нарцистична по много причини.
Първоначално предпоставки за появата на нарцистични черти и характер се оформят в семейството и при наличие на определени условия – нарцистичен родител, отсъствие на грижа или в другата крайност свръхпротекция, поставяне на детето в центъра; Променлива, хаотична проява на любов и редуване с неглижиране, наличие на насилие и др.
Следваща причина за обострянето и изявата на нарцистичните тенденции е самата среда – нейните социални, икономически, културни и т.н. особености.
Като тръгнем от самия облик на века, в който живеем – технологичен напредък, изпреварващ в пъти личностната адаптация; кардинални промени на съществени нива – общуване, комуникация, работна среда, навлизане на онлайн присъствието; обществени изисквания; икономически условия, геополитическа обстановка и процеси – глобални размествания, които неминуемо се отразяват на личността в частност;
Как се отразява и в какви аспекти? Основно в засиления нарцистичен уклон.
В структурите на властта засилено присъствие на нарцистичен тип лидери;
В бизнес средите – изостряне на нарцистичните черти и качества – конкуренция, грандиозност, демонстративност, стремеж към успех на всяка цена; липса на сътрудничество и емпатия;
В козметичната и пластична индустрия – наблягане на нарцистичното чрез създаване на несигурност във външен вид, имидж и поставяне на непосилни критерии в преследване на съвършенството;
В рекламата – насърчаване на безкрайното и компулсивно консуматорство, включително реклама на откровено вредни практики – хазарт, лотарии, вредни храни или медикаменти. Подтикване към разгръщане слабостите на човека – зависимости, разрушителни навици, нездравословни поведения;
В медийното пространство – пряк или непряк гаслайтинг чрез внушаване на чувства на страх, паника и усещане на несигурност в бъдещето;
В политическото поведение – отново замъгляване, манипулации, въвеждане в заблуждение, оправдаване на неприемливи действия под различен претекст; Пропаганда в такъв вид и форма, че да заличи и промени коренно същността на деянията; Обличане на откровени лъжи в приемлива форма, докато не бъдат прокарани като истина;
И общо сред последните поколения – изключителна крехкост и лабилност на психиката; драстична неспособност за преживяване на минимален дискомфорт; желание за краткосрочни удоволствия; избягване на ангажираност; неспособност за устойчиво оставане в кризи и трудни ситуации; повърхностен и неустойчив интерес към дейности, които изискват дългосрочни и последователни усилия;
Най-общо нарцистичното поставя едностранчиво своята истина, независимо дали обективно е такава; Търси начини да получава без да даде; Внушава у околните несигурност и страх, за да ги превърне в постоянен източник на ресурси, от които да черпи; Винаги търси и изисква внимание, привилегии и настоява за нещата, за които другите се борят и работят; Поставя себе си за център, за да засенчи другите, да ги обезцени и премахне;
На какво се дължи обострянето и засилване на нарцистичните прояви?
Най-общо на нездравото вглеждане в себе си. Вглеждането е необходимо като саморефлексия, за да послужи на личността да се развива и саморегулира. Но крайният резултат след вглеждането е как тази промяна се отразява на околния свят и хората в него -помага ли, вреди ли, създава ли по-добър свят.
Вглеждането в неговата разрушителна /и саморазрушителна форма изглежда така – вглеждам се в себе си в непрекъснато търсене на недостатъци, които да изчистя, за да бъда перфектен. Примери навсякъде. Хората стават обсебени от корекции по външния си вид до степен на обезличаване или превръщане в гротеска. Кое е нарцистичното? Това, че има стремеж по излъскване на фасадата, маската, а вътре, същността не се коригира, не се трансформира. А всички промени е важно да тръгват отвътре-навън, за да са трайни и за да имат пълноценен ефект.
Вглеждането в себе си, преминало границата на нормата потапя индивида тотално в себе си до степен да се изгуби или да премине в психопатологията. И когато подобен човек е напълно потопен в себе си до слепота, той насочва поведението си, личния си дискомфорт срещу другите – т. нар проекция. Там вече стои антисоциалното поведение, девиацията, насилието
4. Какво според вас в еволюционно отношение ще доведе до преодоляване на нарцисизма така както човечеството пребори чумата?
Нарцистичното служи на неосъзнатият вътрешен подтик към себепостигане и реализиране на вътрешните нужди. Сам по себе си той е съвсем естествен и във здравата си форма е градивен и силен двигател.
Там, където нарцистичното е преминало нормата или е стигнало до злокачествената си форма то пренасочва стремежите на Аза от градивния личностен аспект към разрушителния – както навътре, така и насочен навън.
Съществената разлика между здравия и патологичния нарцисизъм е степента на обслужване на личния интерес и пресечната точка с околния свят и хората в него. Здравият нарцистичен стил блести, грее, прави своето, извършва необходимата работа, има силен център, но вдъхновява и споделя светлината си с другите, без да им вреди, даже напротив – служи за пример и стимул.
Патологичният нарцистичен стил прави всичко, за да постига целите си като обслужва най-вече его нужди – власт, доминация, контрол и подчинение, както и използва основно ресурсите на останалите, понеже при него тотално липсват собствени механизми за справяне, които да са извън манипулацията, а е на принципа на паразитирането.
Преодоляването на нашия собствен нарцисизъм е възможно в онази му форма, в която е в регулация и не е в степен на пълна неспособност да се следи и да е наясно с вредните, тъмните и унищожителните си аспекти.
Там, където човек е способен да погледне на себе си критично и да оцени как поведението, действията му влияят на околните, да бъде наясно със светлите си и тъмни страни, слабости и недостатъци, а не да ги приписва на другите, без да може да ги разпознае в самия себе си. И не на последно място след като се разпознае, да е способен да се коригира и променя.
Където има пълен и категоричен отказ за самонаблюдение, а има сочене на другите, прехвърляне на отговорността и вината върху нещо навън, света, хората, осъждане, пълно разграничаване и невъзможност да се види собствената тъмнина – тогава говорим за засилена нарцистична изява. Проблемът с нездравите форми на нарцисизъм е слепотата за собственото поведение, както и липсата на морални критерии, корективи, които да са способни да регулират и държат в контрол разрушителните пориви.
За да се справим с нарцисизма е необходимо да излизаме периодично от вглеждането, което обслужва маската, социалния образ и да наблягаме на вътрешния образ, който би бил устойчив и същевременно ярък, за да донесе искра за промяна в останалите. Личността е важно да бъде създадена през процесите на вътрешна работа отличаваща се, автентична, носител на уникални заложби, но с една съществена цел – да служи на другите. Да бъде споделена в колективното, да има връзка с него по един или друг начин, а не да бъде в негов ущърб.
https://poslepis.bg/