Спомняте ли си историята за онзи филм, чиято прожекция започва с един таван и една лампа на него? И нищо друго в продължение на десетина минути. Хората са разочаровани и мърморейки започват да си тръгват.
Полумрака на киносалона се насища с гняв.
И докато се случва всичко това от екрана се чува глас:
– До сега виждахте през погледа на едно дете, болно от тежка, нелечима болест, неподвижно лежащо в своето легло. Вие гледахте с неговите очи само 8 минути и вече си тръгвате обидени и ядосани…
Да, напоследък времената са толкова скверни, че вече не се раждат ни домати, ни боб, ни човеци, но…
Къде е надеждата ли?
В заглавието.
Красимир Симеонов