Красотата на науката е в истинността на фактите. Всичко около нас е въпрос на наука. При нея няма глупави въпроси, защото в отговора на най-шантавия въпрос може да се крие следващата Нобелова награда.
Системите са обикновено най-тромавата част от образованието. Те никога не са в авангарда на каквато и да било система. Най-важната роля в класната стая има учителят.
Подходът към децата е да говориш на техен език без да ги омаловажаваш.
Това заяви пред БГНЕС Любов Костова от фондация „Красива наука“. Тя е основният двигател на Софийския фестивал на науката, който през 2026 година ще навърши 15 години, а скоро получи и нужното признание – почетния орден на Британската империя затова, че прави науката човешка, вдъхновяваща и достъпна.
В студиото на БГНЕС Костова разкри и изключително интересната програма на предстоящия от 23 до 26 октомври четвърти Варненски фестивал на науката.
Науката е красива
„Красотата на науката е в истинността на фактите към момента на тяхното съобщаване. Красотата е в това, че учените не се свенят да кажат – утре може да имаме нови факти и тогава ще променим нашата теория“, заяви Костова и продължи: „Красотата на науката се състои в това, моята коса с естествения си цвят да има този цвят, който аз искам, благодарение на химията. Красотата на науката се изразява и в това, че можеш една формула да я направиш на гердан“.
Дали обаче истинността на фактите е проблем в ерата на дигитализация и високи технологии и какви са трудностите, особено сред децата за формиране на критично мислене.
„На първо място големият проблем се нарича доверие. Хората трябва да имат доверие към тези, които се изправят пред тях и им казват някакви факти, им излагат факти. Тоест, има какво да се прави по отношение на изграждането на доверието към науката и към учените. За това имат отговорност самите учени и хората, които се занимават с наука, както и ние, които помагаме умението за комуникация да бъде по-гладко на човешки език, така че по-лесно да се направи тази връзка“, каза Любов Костова.
Според нея процесът по проверка на истинността е много важна стъпка към това да убедиш събеседниците си, или хората, пред които говориш за наука, че научният метод за момента е най-добре познатият начин да си сигурен във фактите, такива каквито са познати на учените днес.
„Става въпрос за гъвкавостта и приемането в науката, че фактите утре могат да бъдат различни. Чувала съм физици, които разказват за експериментите, които се провеждат в ЦЕРН и провокирани от въпроса, а какво ще стане, ако не намерите този хиксбозон, тогава това провала ли ще бъде? Отговорът им беше не“, заяви тя.
По думите ѝ това ще подскаже само, че сме тръгнали в грешна посока, но такава посока трябва да бъде изследвана.
Защо всичко това е важно? „Защото когато ние с вас като възрастни разговаряме с нашите деца, ние трябва да ги научим на гражданска позиция. За да имаш гражданска позиция, всички говорим за правото ни на мнение, правото ни на глас. Имаме това право. Демокрацията ни го дава. Но заедно с правото ни на глас, ние имаме задължението този глас да почива върху знания, върху факти“, категорична е Костова.
И добавя: Когато изказваме мнение, трябва да търсим максимално широк кръг от източници на информация.
Най-важната роля в класната стая има учителят
Може ли обаче съвременното образование в България да отговори на това предизвикателство – децата да могат да изкажат мнение, почиващо на факти и истински?
„Трите ми деца са минали през това образование, което имаме в България. И трите ми деца имат кариери, най-малката ѝ предстои да е студентка, но и трите ми деца имат много добре развито критично мислене. Те попаднаха, всичките трима, на чудесни учители. Системите никога не са в авангарда. Системите са обикновено най-тромавата част от образованието. Непрекъснато се оплакваме от учебниците, всъщност учебниците са помагала. Най-важната роля в класната стая има учителят“.
Според Любов Костова учителят трябва да има уменията да завладява впечатленията, да завладява вдъхновението на своите ученици, да грабва тяхното внимание.
„Ето защо за мен най-важната роля тук имат учителите и ние трябва да насочим вниманието си към подпомагане на тези учители, както се опитваме да правим ние с работата си в Фондация „Красива наука““, добави тя.
Да научим децата да отсяват бот фабриките, а не да забраняваме
Колкото до идеята за забрана на социалните мрежи за деца до 15-годишна възраст – тема, по която самият министър на образованието Красимир Вълчев заяви, че е готов да инициира обществен дебат, Костова заяви:
„Имам две внучета, по-малкото е малко по-голямо от година и половина, вече се оправя чудесно с таблет. Това означава ли, че родителите му, му дава твърде много да си играе с технология? Не, но истината е, че вече не можем да ограничим децата си. Технологиите са част от нашия живот. Преди 30 години влезе най-голямата иновация в нашия живот – интернет. Интернет преобърна света, в който живеем. Той го направи по-достъпен, да, това означава и с по-големи възможности за заплахи. Това означава ли да го спрем?“, попита Костова и веднага отговори: „Абсолютно не“.
„Това означава, че трябва да положим усилия да покажем на децата и на себе си как в позитивен план, как градивно да използваме, как интелигентно да използваме, да умеем да отсяваме бот фабриките, да можем да имаме критическото мислене преди да споделяме нещо, да се попитаме – а това е истинско ли е или не!
Да спираме децата от ползване на устройства или платформи, означава само да повишим техния интерес към тях и те да се крият. Не искаме това. Искаме да ги научим, аз лично бих искала да ги науча да ги използват така, че да бъдат полезни“, категорична е Любов Костова.
В науката няма спирачки и няма глупави въпроси
Науката е тази област, в която няма спирачка от сорта това е много глупав въпрос. Напротив, науката се захранва от най-шантавите въпроси. От тези въпроси, които звучат абсурдно, но точно там може да бъде следващото изобретение или следващата Нобелова награда, категорична е Костова.
„Виждала съм момиченце, което след като изслуша изключително интересната презентация за химията на любовта, тоест по какъв начин химията на хормоните ни влияе върху това, което ние наричаме привличане, отида при майка си и каза: Мамо, аз вече не искам да бъда балерина, искам да бъда химик“. С този пример Костова отговаря на въпроса как децата да бъдат привлечени от науката.
Според нея не е важно те да станат химици или физици. „Това, което е важно обаче е да разберат, че всичко около нас е въпрос на наука – че в някоя лаборатория са развити фибрите, с които е направена моята дреха. Подходът е да говориш на техен език без да ги омаловажаваш, но да им кажеш не е нужно да бъдеш учен. Не всички могат да бъдат. Имаме нужда от артистите в този свят, имаме нужда от лекарите, имаме нужда от журналистите. Не всички трябва да бъдат учени, но всички трябва да знаем, че науката съществува около нас и че за да познаваме фактите, трябва да познаваме научния метод“.
Четвъртият Варненски фестивал на науката ще е много интересен
От 23 до 26 октомври ще се проведе четвъртият Варненски фестивал на науката. От 78 събития в четирите дни на фестивала – 75% от учените, около 50 души, ще бъдат от Варна. Те са от варненските университети, от варненските изследователски институти, някои образователни групи в града, съобщи Костова.
„Никога до сега не сме имали толкова много варненски учени“, добави тя и подчерта, че ще бъде изключително интересно.
„Освен представленията на сцена и практическите работилници за деца и ученици, ще имаме щандове с много интересни експерименти и демонстрации от различните университети и две изложби. И веднага искам да споделя, отдавна не е имало картографска изложба“, съобщи Костова във връзка с изложбата на доцент д-р Евгения Сарафова от Софийския университет. Друг акцент ще е палеоарт изложбата на Владимир Николов, която ще погледне към динозаврите отвъд това, което сме виждали в киното или телевизията. | БГНЕС
