Малко са нещата, които ме вбесяват толкова, колкото пълни олигофрени зад волана. И да поясня – за мен олигофрен задволана е всеки, който не спазва правилата за движение и се движи все едно е ескортиран от самия Господ. Вчера с бебето чакаме да пресечен едно селско кръстовище и, разбира се, тежко и гъзарски минава някакъв джип, а вътре едро-едро мъжле е изкарало едната ръка от прозореца и тузарее. Не спря.
Съжалявам, но какъв олигофрен трябва да си, за да си взел онзи ден книжка и да караш с такава скорост, за да се врежеш в стъклото на автобус. Не в гумите и ламарините, където ти е логичното продължение на пътя, ами да литнеш. Роден 2004г. с на мама и тати автомобила посред нощ се прави на гъзар. И някое семейство е останало без баща и дядо. Без любим човек.
Държанието ни зад волана е еманация на културното ни ниво. И лошото е, че като сме решили да живеем с културата на шимпанзета, вместо да претрепем себе си заради собствената си тъпота и наглост, умират други хора. Аман от прости същества, които чертаят нашата действителност. и ни карат зорлем да живеем в тяхната.
Персефона Коре