Кандидатите за поста са трима. Това са председателят на Комисията за защита на потретелите Мария Филипова, чиято кандидатура бе издигната от Българската национална асоциация "Активни потребители". Втората номинация е на Марина Кисьова де Хеус, която е предложение на фондация "Екатерина Каравелова“. Третата кандидатура е на Деница Димитрова, която е предложение на Националната мрежа за децата.
Изслушването
Изслушването на кандидатите за заместник-омбудсман се проведе публично пред Комисията по оценяването, която включва членове на Консултативния съвет по конституционни и правни въпроси към омбудсмана.
Първата за изслушване бе Деница Димитрова. В своето изложение тя заяви, че е приела поканата да бъде кандидат за заместник-омбудсман, за да работи за това днешните деца с увреждания да имат по-достъпна среда, в която да израстват. Тя представи своята биография, като посочи, че в миналото е била депутат от парламентарната група на НДСВ (бел. от ред. – в периода 2005 – 2009 година), както и член на Управителния съвет на фондация „Карин дом“ – организация, предоставяща услуги на деца с увреждания и техните семейства.
Деница Димитрова отговаря на няколко въпроса. Попитана за по-доброто сътрудничество с неправителствения сектор, тя каза, че би създала съвети по ресорите, които и бъдат делегирани, в които да бъдат въвлечени както Институцията на омбудсмана, така и държавните институции и неправителствените организации.
„Основната работа на омбудсмана е да бъде морален стожер и защитник на правата на всички хора“, категорична бе Димитрова.
Тя заяви, че ако бъде избрана за заместник-омбудсман, би подкрепила инициативата за проверки в интернатите със случаи на насилие над деца. Тя коментира, че подобни центрове трябва да бъдат закрити, а държавата да полага „по-адекватни мерки и съвременни услуги“ за децата. Тя посочи, че би предприела действия за инициирането на промени в Закона за хората с увреждания.
„Все още има сгради, в които се помещават държавни институции и органи, които са недостъпни за хората с увреждания. Това са дори болници, общини, бюра по труда. Въпреки отдавна изтеклите срокове, които предлага Закона за хората с увреждания, тези места още не са достъпни, а това е голям проблем. Бих инициирала промени в закона, които да касаят по-големи санкции за тези, които не изпълняват закона, както и разговор със съответните организации за отпускане на средства за адаптиране на тези сгради. Това е много голям проблем за нас“, заяви Димитрова.
Тя отбеляза, че нейните силни страни са свързани с интегрирането на хората с увреждания в обществото. По тази причина бе категорична, че ще се застъпва за отпускането на повече пари за тази социална група с цел подобряването на качеството им на живот. И допълни, че омбудсманът и неговият заместник трябва да бъде на терен – в цялата страна, а „не само на жълтите павета“.
Единият от основните въпроси бе дали Деница Димитрова би заела поста на служебен министър-председател, каквато хипотеза предвиждат последните промени в Конституцията. Тя отговори, че не би приела поста на служебен премиер, ако се стигне до такава хипотеза.
„Мисля, че омбудсманът и заместник-омбудсманът, за да работят добре, трябва да бъдат политически неангажиран. Приемайки поста на служебен премиер, това води до някаква ангажираност. Видяхме това с богатия опит, който имаме от последните служебни правителства. Мисля, че аз не бих приела такъв пост“, каза тя.
Димитрова изрази критики към народните представители за непопълването на регулатора, след като институцията остана без омбудсман и без заместник-омбудсман за повече от година.
„Това е по вина на политиците, тъй като не намериха за нужно тези места да бъдат запълнени. Считам, че администрацията на омбудсмана е изградена през годините с достатъчно добри експерти, които се справиха много добре дори когато нямаше титуляри на този пост“.
Кандидатката отбеляза, че институцията трябва да бъде много силно ангажирана с информирането на широката общественост за въвеждането на еврото у нас.
Втората изслушана бе Марина Кисьова де Хеус. От нейната биография става ясно, че в миналото е била изпълнителен директор на Фондация „Екатерина Каравелова“, както и е била член на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет. В своето изложение тя заяви, че мотивацията ѝ да бъде кандидат е желанието ѝ да „служи на най-уязвимите хора в обществото“.
„Тук съм с виждането, че институцията на омбудсмана следва да остане така, както е било и досега – надежден гарант за правата на гражданите, особено в момент, когато доверието към публичните органи е силно разклатено, а усещането за справедливост – разколебано“, заяви тя.
Кандидатката коментира, че нейната визия за институцията се базира на принципите на прозрачност, достъпност и модернизация. Тя отбеляза, че ако заеме поста, ще продължи диалога с гражданския сектор и също подчерта, че би създала тематични съвети за по-ефективно сътрудничество между институции и общество.
„С нетърпение очаквам да пътувам в цялата страна, за да бъда полезна“, заяви тя.
Марина Кисьова де Хеус отбеляза още, че ще бъде инициатор на кампании за законодателни инициативи. Нейните приоритети биха били провеждането на консултации със заинтересовани страни за промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете и привеждането му в тон с най-съвременните тенденции.
„Днес сме трима кандидати жени, но не така стоят нещата във властта. В Министерския съвет например има само една жена министър“, каза тя.
При отговарянето на поставените въпроси Марина Кисьова де Хеус заяви, че ролята на заместник-омбудсмана е да подпомага дейността на омбудсмана. Тя отбеляза, че според нея най-актуалният проблем в момента е липсата на питейна вода в множество населени места у нас и подчерта, че институцията трябва да бъде силно ангажирана в неговото разрешаване.
На въпроса за това дали би приела да заеме поста на служебен министър – председател, тя каза: „С всичките срещи, които имах с граждански организации, потърсих и някои от най-големите правни организации, те ми казаха, че не искат да участват в процеса, не номинират и не изпращат въпроси, защото заради включването на „Домовата книга“, това вече е политически процес, което е много тревожно за омбудсмана. Знам, че хората, които са подготвяли тези промени, са си мислили „това са хората с най-висок интегритет“, но виждаме какви са последствията“.
„Ако България се намира в ситуация на извънредно положение, бих поела тази отговорност, както смятам, че трябва да го направи всеки човек на публична длъжност. В ситуация, в която е стандартното политиканстване между партиите, в никакъв случай не бих приела тази позиция“, заяви кандидатката.
Последната изслушана бе Мария Филипова. В изложението си тя заяви, че основната ѝ мотивация за кандидатирането за поста е натрупаният опит от работата ѝ в различни институции у нас.
Филипова отбеляза, че „институциите трябва да бъдат близо до хората“.
„Хората искат да бъдат чути и разбрани, но не само по един въпрос. Те не са сигурни, когато подават жалби, че в администрацията има човек, който се интересува от техните проблеми“, заяви председателят на КЗП.
Тя бе категорична, че ако бъде избрана за поста, първите и стъпки ще бъдат в посока подпомагането на омбудсмана за отварянето на приемни в малките населени места.
„Самото отваряне на институции като КЗП за приемен ден и срещата на гражданите с председателя, им даде увереност, че такава институция има. До този момент те не чувстваха присъствие, тъй като не виждаха лице“, каза тя.
Мария Филипова отбеляза, че към Институцията на омбудсмана трябва да бъде създаден Консултативен съвет, който да включва синдикати и работодатели, КЗК, КЗП и НАП, за да бъде постигната „симбиоза“ в дейността на държавните органи.
„Между тези три органа за първи път от много години се наблюдава единство и неделение по компетентност на екипите по отношение на въвеждане на еврото“, коментира тя.
Председателят на КЗП отбеляза проблемите, свързани с липсата на достъп до питейна вода в множество населени места у нас, както и с електрозахранването. Тя отчете и липсата на информираност в някои специфични обществени групи у нас по отношение на процеса по въвеждането на еврото.
Мария Филипова изрази надежда, че чрез институцията на омбудсмана ще бъдат отстранени всички проблеми, касаещи хората.
При отговарянето на въпроси Мария Филипова каза, че най-важното ѝ правомощие като заместник-омбудсман, би било подпомагането дейността на титуляра. По отношение на въпроса дали би заела поста на служебен министър-председател, тя каза, че тази възможност „опорочава“ избора на длъжностите, които попадат в обхвата на „Домовата книга“.
„Първият въпрос, който се задава към съответния кандидат е този. Това не е добър знак към обществеността затова какви идеи имам аз. Ако се изпадне в такова положение, такъв въпрос би могъл да ми зададе единствено президента. Ако той вземе такова решение, аз дължа отговор единствено на него. Всички на тази маса сме наясно, че трябва да се изпълняваме задълженията“, каза тя, без да уточнява дали би приела да заеме поста, или не при такава хипотеза.
Резултатът от изслушването ще бъде публикувано утре. В понеделник омбудсманът ще изпрати на парламента предложението за кандидата с най-висока оценка.
https://www.focus-news.net/