Председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова очертава ключовата роля на КЗП в контрола върху надценките на основни храни и подготовката за въвеждането на еврото. Санкции до 300 000 лв., електронна система за проследимост и координация с други институции ще гарантират защита на потребителите от спекула и нелоялни търговски практики. Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори. Търговците няма да имат право произволно да променят цените нагоре с цел по-удобна психологическа стойност или „приспособяване към еврото“, посочва Мария Филипова.
– Госпожо Филипова, новият проектозакон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни въвежда тавани на търговските надценки за основни храни от списък на Министерския съвет. Каква ще бъде ролята на КЗП в контрола върху спазването на тези ценови лимити и как ще се гарантира ефективното им прилагане в търговските вериги?
– Ролята на Комисията за защита на потребителите при контрола върху спазването на тези ценови лимити ще бъде централна, тъй като именно тя е натоварена с отговорността за проверката на съответствието с определените максимални надценки. Предвижда се КЗП да гарантира ефективното прилагане на законовите разпоредби чрез редовни и извънредни проверки в търговските вериги, използвайки както директни инспекции на място, така и информацията, предоставена от съответния икономически оператор в електронната система за проследимост на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, за да се увери, че търговските надценки не надвишават нормативно установените граници. В случаите, когато се установи превишаване на максималните надценки, КЗП ще може да прилага значителни имуществени санкции, достигащи до 300 000 лева, както е предвидено в проектозакона.
– Предвиждат се максимални надценки от 20% за храните, но има ли КЗП капацитет – човешки и технически – да следи за спазването на тази граница при стотици артикули и търговски обекти, и какви ще са основните механизми за проверка?
– Що се отнася до капацитета на КЗП за проследяване на максималната надценка от 20%, той ще трябва да бъде значително подсилен както технологично, така и кадрово. Проектозаконът предвижда създаване на специализирана електронна система за проследяване на цените по цялата верига на доставките, което значително ще улесни процеса на контрол и мониторинг. Тази система ще позволи на КЗП автоматично да идентифицира потенциални нарушения, които след това да бъдат потвърдени чрез последващи проверки на място. Също така, КЗП ще работи съвместно с други институции, включително НАП и Министерството на икономиката и индустрията, което ще осигури допълнителна подкрепа и ресурси за контролните дейности.
– Пример с черешите – по данни на ДКСБТ, черешите на едро се търгуват между 9 и 10 лв. за килограм. А в търговските обекти и пазарите – между 19 и 24 лева за килограм. Какво може да направи в този случай КЗП, защото очевидно нямаме 20 на сто, а 100 процента увеличение на цената?
– Във връзка с конкретния пример с цената на черешите – при наличието на установени големи разлики между цените на едро и на дребно, КЗП ще има право да поиска детайлна документация за формирането на крайната цена от съответните търговци. Ако бъде установено нарушение – тоест надценка, която значително надвишава разрешената граница от 20% – КЗП ще наложи санкции според проектозакона, като в най-тежките случаи глобата може да достигне до 300 000 лева. В допълнение, ако се установят съпътстващи нелоялни търговски практики, като заблуждаващи или агресивни търговски подходи, Комисията може допълнително да наложи забрана за прилагане на подобни практики по реда на Закона за защита на потребителите.
– В случай на нарушения – какви санкции може да наложи КЗП и в кои случаи ще се ангажира комисията, ако например нарушенията са комбинирани с нелоялни търговски практики?
– Що се отнася до санкциите при нарушения, КЗП разполага с правомощия да прилага сериозни глоби, като най-високите от тях достигат до 300 000 лева за неспазване на изискванията за максимални търговски надценки. При съпътстващи нелоялни търговски практики, като подвеждащи или заблуждаващи потребителя действия, Комисията може допълнително да издаде акт за забрана на прилагането на тези практики и да поиска незабавното им преустановяване. Това комбинирано прилагане на санкции и принудителни административни мерки значително засилва превантивния ефект върху търговците.
– Обществото е изключително чувствително към темата за спекулативното поскъпване на храните. Смятате ли, че въвеждането на контролирани надценки ще има реален ефект върху крайните цени за потребителите, или съществува риск от прехвърляне на разходи по други пера?
– Въвеждането на контролирани търговски надценки, както е предвидено в проектозакона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, е безспорно отговор на нарастващото обществено напрежение и недоволство от спекулативното поскъпване на храните. Мярката също така може да действа дисциплиниращо и върху формирането на доставните цени, тъй като всички участници по веригата ще бъдат задължени да спазват прозрачни и предвидими правила. Това, комбинирано с електронната система за проследимост и засиления институционален контрол от страна на КЗП, НАП и други органи, създава нормативна и техническа рамка за ефективно прилагане. По отношение на чувствителността на обществото към спекулативното поскъпване на храните, въвеждането на контролирани надценки действително има потенциал да ограничи необоснованите увеличения и да гарантира по-голяма прозрачност и предвидимост в ценообразуването. Въпреки това, реален риск съществува – търговците да опитат да прехвърлят разходите си към други, нерегулирани продуктови категории или услуги. Този риск ще бъде внимателно адресиран чрез продължителен и системен мониторинг, както и чрез редовен диалог с потребителите и търговците за установяване на допълнителни практики, ако това се наложи.
– Като потребител вероятно виждате, че през последните месеци опитите за нелоялни търговски практики зачестиха, защото цените на много стоки и услуги се увеличиха „превантивно“. В условията на инфлационен натиск и предстоящото въвеждане на еврото, много хора не вярват, че държавата реално да спре спекулата на пазара. Как ще ги убедите в обратното?
– Държавата ще противодейства ефективно на спекулативните практики, особено в контекста на предстоящото въвеждане на еврото. КЗП планира както широка информационна кампания, така и стриктен контрол и прозрачно отчитане на предприетите действия и постигнатите резултати. Доверието на обществото ще бъде допълнително засилено чрез публичност на проверките и санкциите, включително чрез възможността за създаване на публичен сайт с информация за движението на цените на хранителните стоки от първа необходимост. От КЗП разбираме напълно обществената чувствителност, особено в условия на инфлационен натиск и преход към еврото. Именно затова вече действа национален механизъм за ценово наблюдение, съвместно с НАП и КЗК, който ще ни позволява да следим цените в процеса по въвеждане на еврото и да реагираме незабавно при злоупотреби. Въведени са строги правила за двойното обозначаване на цените, прецизна методология с математически правила и ясни санкции при нарушения. Нашата цел е не само да санкционираме, но и да предотвратим нарушенията чрез постоянен контрол и прозрачност. Изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България за двойно обозначаване на цените и правилно превалутиране ще се прилагат един месец след вземане на решението на Съвета на ЕС, тоест от август тази година. Увеличението на цените на стоките и услугите е забелязано доста по-рано от държавните органи, във връзка с което министърът на земеделието и храните изработи проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Трябва да се отбележи, че ЗВЕРБ и проектозаконът са два отделни механизма за контрол на нарушенията и върху недобрите практики на търговците. Въвеждането на еврото не може да доведе до повишаване на цените на стоките и услугите, освен ако няма макроикономически фактори за това.
– При предишни случаи на въвеждане на еврото в други държави-членки се наблюдаваха скрити повишения чрез „закръгляне“. Ще има ли методология и контролен механизъм у нас за проследяване на преизчисляването на цените в реално време?
– В реално време хората ще могат да преизчислят цените и да проверят верността на превалутирането чрез калкулатора в мобилно приложение на КЗП. Що се отнася до риска от закръгляне при въвеждането на еврото, КЗП и други институции като БНБ, Министерството на финансите и Министерството на икономиката и индустрията ще работят съвместно по изготвянето на методология за контрол на преизчисляването на цените в реално време, като това включва редовни проверки на място, документални проверки и анализ на постъпващите сигнали от потребители и организации. КЗП ще осигури непрекъснат мониторинг и оперативна реакция при установяване на отклонения от правилата. Конкретно, превалутирането на цените ще трябва да се извършва с точност до пет знака след десетичната запетая, като само крайната цена, която се показва на етикета, ще може да бъде закръглена до два знака, и то единствено по общоприети математически правила. Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори. Търговците няма да имат право произволно да променят цените нагоре с цел по-удобна психологическа стойност или „приспособяване към еврото“. Такива действия ще се считат за нелоялна търговска практика, подлежаща на забрана от КЗП.
– Каква ще бъде ролята на КЗП в координацията с други институции – например БНБ, МФ и Министерството на икономиката – за ограничаване на злоупотребите при преминаване към еврото, и ще има ли публичен „черен списък“ на търговци, които не спазват правилата?
– Координацията между институциите ще бъде критична за успешното ограничаване на евентуалните злоупотреби при преминаването към еврото. Въвеждането на еврото е междуинституционален процес, изискващ всестранно сътрудничество между ангажираните държавни органи, сред които КЗП, Националната агенция за приходите, Българската народна банка, Министерството на финансите, Комисията за защита на конкуренцията и други. Това сътрудничество се реализира както на оперативно, така и на стратегическо ниво, включително чрез сключване на меморандуми за сътрудничество. Последните регламентират обмена на информация, съвместните действия и координацията при осъществяване на контролни дейности по отношение на спазването на забраната за необосновано повишаване на цените и коректното прилагане на фиксирания курс евро-лев. Към момента не се предвижда създаване на публичен „черен списък“ на нарушителите, тъй като след анализ е установено, че това може да доведе до некоректни моментни картини на търговското поведение. Вместо това КЗП ще използва действащите механизми за санкциониране и забрани на нелоялни търговски практики, а обществеността ще се информира периодично за резултатите от контролната дейност.
Нашият гост
Мария Филипова е родена на 4 декември 1985 година в София. Магистър от УНСС, специалност "Право" с множество следдипломни квалификации и специализации в областта на банковото дело и финансите. Работила е в Държавна комисия по хазарта, Агенция по вписванията, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, Министерство на правосъдието. Филипова беше зам.-председател на КФН, а в момента е председател на КЗП. Владее английски език.
Автор: Биляна Веселинова
trud.bg
